Задължителни осигурителни вноски на държавен служител в МВР, временно отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1 и ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) .

Изх. № 94-П-543
Дата: 13.11.2015 год.
ЗМВР, чл. 214, ал. 1;
ЗМВР, чл. 214, ал. 4;
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 10;
КСО, чл. 40, ал. 5;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а“;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 5;
КТ, чл. 164, ал. 1;
КТ, чл. 164, ал. 3;
Наредба за медицинската експертиза временна
неработоспособност, чл. 6, ал. 1.
ОТНОСНО: Задължителни осигурителни вноски на държавен служител в МВР, временно отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1 и ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) .
В запитването Ви, постъпило вна НАП и заведено с вх. № ……………………. г. е изложена следната фактическа обстановка:
До 31.08.2015 г. лице е служител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. На 02.07.2015 г. то е задържано за 24 часа. На 05.07.2015 г. СГС налага мярка „задържане под стража“. На 14.07.2015 г. мярката е изменена в „парична гаранция“, след което лицето е освободено. За периода от 15.07.2015 г. до 30.08.2015 г. е във временна неработоспособност, за която има издадени болнични листове от лечебно заведение. За периода на временната неработоспособност са изплатени само първите 3 дни, които са за сметка на осигурителя. Със заповед на министъра на правосъдието от 03.07.2015 г. е временно отстранен от длъжност, като от 31.08.2015 г. служебното му правоотношение е прекратено.
Въпросът, поставен в писмото е как следва да се провежда задължителното осигуряване на лицето за периода на временната неработоспособност?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Към запитването е приложено копие от отговор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ до лицето, от който е видно, че става въпрос за временно отстранен от длъжност държавен служител на основание чл. 214 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).Съгласно тази разпоредба държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. Държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил отстранен.
Съгласно чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони. Тъй като лицето е отстранено по реда на специален закон, но не е възстановено, то не попада в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, т. е. периода на отстраняването му не се зачита за осигурителен стаж.
Също така в конкретния случай за времето, през което лицето е отстранено от длъжност, то не упражнява трудова дейност и не получава трудово възнаграждение.
На основание изложеното може да се направи извода, че за периода на отстраняването лицето е с прекъснато осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО и за този период не подлежи на задължително осигуряване за държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), здравноосигурителната вноска на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО, определена по реда на
чл. 29, ал. 3 от същия закон, се определя и се внася върху доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Здравноосигурителната им вноска е изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон – основание чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗЗО.
За периода на отстраняването лицето не е осигурено по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, тъй като не получава доход от трудова дейност, върху който се дължат вноски за държавно обществено осигуряване, поради което няма основание здравноосигурителните му вноски да се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
В чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗЗО изрично е регламентирано, че здравноосигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон. В ЗЗО не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периоди като разглеждания в конкретния случай, поради което няма основание здравноосигурителните вноски за въпросния период да бъдат внесени за сметка на ведомството.
Разпоредбата, която определя дохода, сроковете и начина на внасяне на здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ, е чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Здравноосигурителните вноски за тези лица се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение. За възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителните вноски се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи. В конкретния случай към датата на възникване на временната неработоспособност лицето е с прекъснато осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО, поради което към тази дата то няма качеството на „осигурено лице“ по смисъла на кодекса.
В чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО е регламентирано, че за възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО осигурителните вноски се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Както вече бе посочено, за периода на отстраняването лицето не е осигурено по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО, поради което, независимо дали възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от кодекса е изплатено на лицето, здравноосигурителни вноски за това възнаграждение не се дължат по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Видно от изложеното, в конкретния случай задължителните здравноосигурителни вноски не са дължими по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
При условие, че няма друго основание за внасянето им, здравноосигурителните вноски се дължат по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО – върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. От 01.01.2010 г. лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, алинеи 1, 2 и 3 от ЗЗО са длъжни да декларират това обстоятелство, като в декларацията посочват, че ще се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от закона. Декларацията се подава в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по реда на чл. 2, ал. 6 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите.
ЗАМЕСТНИК
/Г. ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар