.№ М-94-А-138
Дата:06.07.2012 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 6;
КСО, чл. 6, ал. 4;
КСО, чл. 6, ал. 10;
КСО, чл. 7, ал. 6;
КСО, чл. 10;
ДР на КСО, § 1, т. 3;
Наредба Н-8, чл. 3, ал. 1, т. 3;
Наледба Н-8, чл. 3, ал. 3, т. 1.
Относно: задължителни осигурителни вноски при авансово и окончателно плащане на суми по договор за извършване на работа с физическо лице.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № ………….. от ……………..по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :
Бюджетно ведомство ще сключи договор с физическо лице за срок от 24 месеца. Сумата, която ще бъде изплатена е в размер на 40 000,00 лева. При сключване на договора ще се изплати 50 на сто от уговорената сума, а останалата част ще бъде изплатена в края на периода при завършване на възложената работа.
Във връзка с възникналия казус е поставен следният въпрос:
Какви задължителни осигурителни вноски се дължат при авансовото и при окончателното плащане на суми по договора?
Предвид непълно описаната фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (чл. 1 от КСО). В същия нормативен акт e дадено легалното определение на понятието „осигурено лице” и се регламентират кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ е въведена с § 1, т. 3 от ДР на Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
“Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От легалната дефиниция се извличат разпоредбите от КСО, определящи задължителните условия, които трябва да са налице, за да третираме едно лице като осигурено за целите на ДОО:
?извършване на трудова дейност
?внесени или дължими осигурителни вноски
?наличие на правна норма
За да се определи дали едно лице е осигурено за целите на ДОО, разгледаните задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т.е. времетраенето на задължителното осигуряване се определя от деня на започване на трудовата дейност и продължава до деня на прекратяването й.
Според изложените в писмото факти и обстоятелства може да се направи извода, че става въпрос за лица, които полагат труд без трудови правоотношения.
С материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО в кръга на задължително осигурените лица за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са включени лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността. Видно от цитираната норма за възникване на основанието за осигуряване е необходимо наличие на две кумулативно изпълнени условия:
?полагане на труд и
?получаването на месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността.
Според едното от задължителните условия, едно лице е осигурено за целите на ДОО, ако извършва трудова дейност. Съответно, ако няма трудова дейност, то не може да бъде осигурявано. Следователно може да се направи извода, че лицата ще придобият качеството „осигурено лице” след като положат труда си и извършат трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски се отнася за периода, през който е извършена трудовата дейност. На основание гореизложеното осигурителния доход, върху който се дължат осигурителните вноски следва да се отнесе за месеците, за които е положен труда, т. е. пропорционално за 24-те месеца, за които е сключен договора.
В разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 е регламентирано: „получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата…..”. Както е видно текста на разпоредбата е общ, като законодателят не е уточнил дали става въпрос за цялото възнаграждение или за част от него, поради което цитираната разпоредба може да се прилага и за авансовите плащания.
Осигурителните вноски следва да се внасят съгласно изискванията на разпоредбата на чл. 7, ал. 6 от КСО – от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението. В конкретния случай осигурителните вноски ще се дължат до 10-то число на всеки месец, върху изчисления пропорционално месечен авансов осигурителен доход за предходния месец. Осигурителни вноски се дължат и при окончателното плащане на възнаграждението – до 10-то число на месеца, следващ месеца на изплащането на окончателното възнаграждение. Осигурителния доход, върху който се дължат окончателните осигурителни вноски следва също да се определи и отнесе пропорционално за 24-те месеца, за които е положен труда.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от КСО, възнаграждението за лицата, работещи без трудови правоотношения, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
В случай, че лицето извършва и друга трудова дейност, за която подлежи на осигуряване, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от кодекса, съгласно която за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания почл.4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Когато лицата са осигурени на друго основание през съответния месец, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение за работа без трудово правоотношение, независимо от неговия размер (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание.
Осигурителните вноски са в размерите за фонд „Пенсии”.
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Самоосигуряващи по смисъла на КСО са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Съгласно цитираната разпоредба, при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, като декларират пред платеца на доходи, че са самоосигуряващи се лица.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, която регламентира деклариране на сумите, върху които са направени осигурителни вноски по всеки един от договорите /трудов или без трудово правоотношение/ при изплащане на възнаграждението.
Родените след 31 декември 1959 г., които са осигурени при условията и по реда на част първа от Кодекса за социално осигуряване задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и в същите срокове.
Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение, се определя и внася по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В ЗЗО липсва текст, аналогичен на упоменатата по-горе разпоредба, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които работят без трудово правоотношение, поради което здравни вноски следва да се внасят и когато изпълнителят по договора за работа без трудово правоотношение има отпусната пенсия.
Здравноосигурителната вноска е в размер на 8 на сто и се определя върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Вноската се разпределя между осигуряващия и осигуреното лице в съотношение 60:40 и се внася до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.
При определяне на дохода, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, възнаграждението за работа без трудово правоотношение се намалява с разходи за дейността само в случай, че такива са предвидени по ЗДДФЛ за дохода от съответната дейност.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:
?осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
?декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Сроковете, съдържанието, редът, начинът за събиране и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, осигурителни каси, както и от самоосигуряващите се лица са уредени с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
На основание чл. 3, ал. 1, т. 3 от цитираната наредба, декларация образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.) се подава от осигурителите, клоновете и поделенията им за лицата, работещи без трудови правоотношения – не по-късно от 10 дни след изтичане на срока по чл. 7, ал. 6 от КСО. Във връзка с изразеното по-горе становище, относно срока за внасянето на вноските върху изплатения аванс, във връзка с полагането на трудова дейност, в конкретния случай декларации образец №1 следва да се подават ежемесечно до 20 – то число на месеца, следващ месеца през който е положен труда.
Задълженията следва да се отразят и в декларация образец 6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба Н-8/29.12.2005г.). Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от наредбата, декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения – не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данъкът по чл. 42 ЗДДФЛ.В конкретния случай декларации образец №6 следва да бъдат подавани от осигурителя ежемесечно, не по-късно от последния работен ден на календарния месец, в който са внесени осигурителните вноски върху изчисления пропорционално месечен авансов осигурителен доход за предходния месец.
Необходимо е да се има предвид, че при окончателното изплащане на сумата по договора, за всеки отделен месец следва да бъдат подадени и коригиращи декларации образец №1. За всеки месец следва да се подадат и нови декларации образец №6, тъй като при увеличаване размера на декларирано задължение не се подава декларация с код корекция, а се подава нова декларация, в която се попълва само размерът на установената положителна разлика за съответното задължение. Декларации образец №1 не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.
/КР. СТЕФАНОВ/