1_118/03.09.2010
Чл. 4, ал.1, т.7,
чл.4а,
чл.6,ал.3, т.2 от КСО
Относно: задължително обществено осигуряване на ликвидатор
Във връзка с Ваше запитване, постъпило вДирекция „ОУИ” – гр. …………………,заведено с вх. № ИТ …………..2010 г., изразяваме следното становище:
Описана е следната фактическа обстановка: по силата на съдебно решение сте вписана като управител на търговско дружество с предмет на дейност покупка и продажба на недвижими имоти. Като такъв сте се осигурявали на основание чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване. След месец август 2009г. до настоящия моментдружеството не е извършвало стопанска дейност, поради което е взето решение от съдружниците за ликвидация на дружеството. На16.08.2010г. е публикуван протокол от взетото решение за ликвидация и поканакъм кредиторитесъгласно чл.267 от ТЗ в Търговския регистър. Вписана стеза ликвидатор на дружеството и считате, че това предполага отпадане на задължението да се осигурявате по договорза управление и контрол. Сочите, че дружеството няма движимо и недвижимо имущество, нито задължения към кредитори, чийто претенции да бъдат удовлетворени, поради което работата Ви католиквидатор е сведена до нула. При така описаната фактическа обстановка поставяте въпроса: Възниква ли задължениеда се осигурявате като ликвидатор на неработещо дружество в рамките на законовия шестмесечен срокот публикуване на поканата до кредиторитедо фактическаталиквидация и на какво основание?
Кръгът на лицата, които подлежат на държавно обществено осигуряване е определен в чл.4 и 4а от КСО.
На основание чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и 4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски ипродължава до прекратяването й.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО,лицата, които упражняват трудова дейност като изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсофиницираните дружества, както и синдиците и ликвидаторитеподлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
От цитираните разпоредби следва, че задължението за осигуряванеможе да отпадне единствено в хипотезата, при която ликвидаторът не упражнява трудова дейност на някое от основанията. Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения, или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии по чл. 6, ал. 3, т. 2 от КСО и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година (чл. 6, ал. 3 от КСО). От 01.01.2010г. когато месечните възнагражденияне са начислени, осигурителните вноскизагорепосочените лица се дължатвърху минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии. Според определение, даденов Указание № 24-00-10/10,03,2010г. на Изпълнителния директор на НАП „ неначислени възнаграждения „ на лицата , които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал.1, т.7 от КСО са дължими възнаграждения, които не са начислени, с други думи не са отразеви по съответния начин в счетоводството съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване. Същите могат да бъдат изплатени или неизплатени. Възнагражденията са дължими във всички случаи ако са определени по съответния ред.
Съгласно чл.266, ал.3 от Търговския закон /ТЗ/, ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им. Възнаграждението на ликвидаторите се определя по реда на чл.266, ал.5 от ТЗ. Ликвидаторите изпълняват управленчески функции, които преди започване на ликвидацията са се изпълнявали от управителя на търговското предприятие. На основание чл. 266, ал. 6 от ТЗ ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества. В тази насока е последното законодателно изменение на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (доп. – ДВ, бр. 105 от 2006 г. в сила от 01.01-2007г.), съгласно което подлежат на задължително осигуряванеизпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Предвид изложеното, за ликвидаторите възниква задължение за осигуряване по гореописанияред.
‘