КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, чл. 6, ал. 3, точки 7, 8 и 9 и ал. 10, чл. 7, ал. 1, 2 и 3, чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, б. «в»
ОТНОСНО:Задължително обществено осигуряване на лице, назначено за ликвидатор на еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/ – в ликвидация
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – …….04.10.2010 г., Ви уведомяваме за следното:
Фирма „Х” ЕООД е обявена в ликвидация и не осъществява икономическа дейност. За ликвидатор на дружеството е определен неговият управител, който няма да получава възнаграждение. Интересувате се за следното:
1.Следва ли да се начислява и изплаща възнаграждение на ликвидатора?
2.Подлежи ли той на задължително осигуряване при условие, че се осигурява в друга фирма като самоосигуряващо се лице?
Във връзка с изложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Съгласно чл. 156, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ при прекратяване на дружеството на основание чл. 154, точки 1, 2 и 5 и чл. 155 /от същия закон/ се открива производство за ликвидация. Ликвидацията се извършва по реда на глава седемнадесета /чл. 156, ал. 4 от ТЗ/.
Ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. По искане на контрольора или на съдружниците, които имат поне 1/10 от капитала, съдът може да назначи други ликвидатори /чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ/. Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им /чл. 266, ал. 3 от ТЗ/.
Съгласно чл. 266, ал. 5 от ТЗ възнаграждението на ликвидаторите се определя от:
1.общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или акционерното дружество;
2.неограничено отговорните съдружници в търговските дружества – с единодушие;
3.съда, когато ликвидаторите са назначени от него;
4.длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, когато ликвидаторите са назначени от него.
Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества /чл. 266, ал. 6 от ТЗ/. Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган /чл. 269, ал. 1 от ТЗ/.
Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър /чл. 267 от ТЗ/. Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията /чл. 268, ал. 1 от ТЗ/. Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори /чл. 268, ал. 2 от ТЗ/. Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация /чл. 268, ал. 3 от ТЗ/. Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството /чл. 273, ал. 1 от ТЗ/.
От цитираните разпоредби е видно, че за периода на ликвидацията – от прекратяване на дружеството до неговото заличаване, въпреки че стопанската му дейност е преустановена, се извършват поредица от действия, чиято основна цел е да се довършат текущите сделки, да се съберат вземанията, да се превърне останалото имущество в пари и да се удовлетворят кредиторите на прекратения правен субект. Задължен да осъществи посочените действия е именно ликвидаторът на прекратеното дружество, който го представлява, има правата и задълженията на изпълнителния му орган и носи същата отговорност като управителя или другите изпълнителни органи. За тази си дейност ликвидаторът има право на възнаграждение като законът не предвижда хипотеза, в коятоликвидаторът да не получава възнаграждение.
В Кодекса за социално осигуряване /КСО/ ликвидаторите попадат в кръга на осигурените лица,който подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от кодекса.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 /изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ от КСО, към които се причисляват и ликвидаторите, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношението по чл. 6, ал. 3, точки7, 8 и 9 от КСО.
За родените след 31.12.1959 г. лица се внасят осигурителни вноски и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд /чл. 127, ал. 1 от КСО/. Осигурителните вноски за допълнителното задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ се начисляват върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на ликвидаторите, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Осигурителните вноски се внасят в сроковете по чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него /чл. 7, ал. 1 от КСО/. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение /чл. 7, ал. 2 от КСО/. Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът /чл. 7, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./.
В същите срокове се внасят и задължителните осигурителни вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване /чл. 158 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1, буква «в» от ЗЗО/.
Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3.доходи за работа без трудово правоотношение.
‘