КСО – чл. 4, ал. 1, т. 8, чл. 6, ал. 3 и чл. 10, ал. 1;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 7;
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. – §2, т. 1 от ДР
ОТНОСНО: Задължително обществено осигуряване на пастор на местно поделение на Вероизповедание „………..“, регистрирано по Закона за вероизповеданията
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ……. от 02.03.2017 г., Ви уведомяваме за следното:
От изложеното в запитването и приложеното копие на решение на …..окръжен съд № 201/10.11.2016 г. е видно, че Вие сте представляващ и главен пастор на „……..“, която е юридическо лице, вписано като местно поделение на Вероизповедание ………… Интересувате се, трябва ли да се осигурявате в качеството Ви на главен пастор, при положение, че не сте сключили трудов договор и няма да получавате възнаграждение за тази си дейност.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното принципно становище по запитването:
Трудовите правоотношения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция, трудовото и социалното законодателство (чл. 29 от Закона за вероизповеданията).
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ?.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
Месечните осигурителни вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бююджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО). „Неначислени възнаграждения“ са дължими възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени, с други думи, не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството. Когато не са договорени или определени възнаграждения по съответния ред, разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от КСО по отношение дължимостта на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения не се прилага.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се правят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Предвид изложеното, доколкото изпълнявате задълженията си на главен пастор на ………….“ без трудов договор и за упражняваната трудова дейност не е предвидено в устава на вероизповеданието или под друга правна форма да получавате възнаграждение, за Вас не възниква основание за осигуряване по описания по-горе ред.
В чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗЗО е указано, че здравноосигурителните вноски за служителите на Българската православна църква и други признати по нормативноустановен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност, се определят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (за 2017 г. – в размер на 8 на сто върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица 460 лв.); вноските се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, от централното ръководство на съответното вероизповедание.
Съгласно § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Наредба № Н–8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица “осигурител“ по смисъла на тази наредба е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица, и посредника, който внася осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.
Следователно, централното ръководство на регистрираната по Закона за вероизповеданията …………., има задължението да подава данни за здравното Ви осигуряване и за дължимите здравноосигурителни вноски с декларация образец № 1 и декларация образец № 6. Декларациите се представят в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните (чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н–8/29.12.2005 г.).
При попълване на декларациите следва да се има предвид, че за „вид осигурен“ в т. 12 от декларация образец № 1 се вписва код 28 – за лица, които внасят само здравноосигурителни вноски (включително за лицата по чл. 40, ал. 1, т. 7 от Закона за здравното осигуряване – служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно установен ред вероизповедания, които не получават възнаграждение за извършвана дейност), а за „вид плащане“ в т. 8 от декларация образец № 6 се попълва код 5 – за дължимите здравноосигурителни вноски за служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно установен ред вероизповедания, които не получават възнаграждение за извършвана дейност.
‘