КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, ал. 3, т. 2 и ал. 6, чл. 6, ал. 7 и ал. 6, чл. 10;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6
ОТНОСНО:Задължително обществено осигуряване на пенсионер – собственик и управител на търговско дружество
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – ………….от 05.01.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка, Вие сте собственик на две еднолични търговски дружества /ЕООД/, които извършват дейност по смисъла на Търговския закон /ТЗ/. В едното дружество се осигурявате като самоосигуряващо се лице, а в другото – по договор за управление. Предстои Ви пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка се интересувате, как трябва да се осигурявате в двете дружества след отпускане на пенсията.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./.
Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ и подписана от самоосигуряващото се лицев 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
В хипотезата, при която собственикът или съдружникът на ЕООД/ООД е и негов управител, следва да се има предвид регламента на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон /ТЗ/, според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл. 6, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010г./.
Когато собственикът или съдружникът няма определено възнаграждение за положен личен труд в качеството му на управител въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва на реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.
Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 /в т.ч. по договори за управление и кнтрол/;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО /вкл. собственици и съдружници в търговски дружества/, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Лицата упражняват правото да не се осигуряват по предвидения с наредбата ред /чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ/.
По отношение на пенсионерите – изпълнители по договори за управление и контрол на ЕООД/ООД следва да се има предвид, че те не могат да се възползват от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, тъй като нормата визира само лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 6 от КСО /самоосигуряващи се и работещи без трудово правоотношение/. Поради това, лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО подлежат на задължително осигуряване и в случаите, когато получават пенсия.
Самоосигуряващите се лица – собственици и съдружници в ЕООД/ООД внасят задължителните здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване – авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 /за работа без трудово правоотношение/, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. В Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ липсва аналогична разпоредба на чл. 4, ал. 6 от КСО, която дава възможност на посочените лица, ако са пенсионери да се осигуряват по свой избор. Ето защо, те трябва да внасят здравноосигурителни вноски, когато упражняват трудова дейност в това качество по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, независимо че получават пенсия. Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО /изпълнители по договори за управление и контрол/ се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО – на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно разпоредбите на КСО. За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО /чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО/.
Предвид гореизложеното, доколкото упражнявате трудова дейност и в двете дружества – като самоосигуряващо се лице в едното и по договор за управление в другото, Вие подлежите на задължително осигуряване върху сбора от осигурителните доходи, формирани по реда, определен за всяка една дейност, но върху не повече от максималния осигурителен доход. За времето след получаване на разпореждането от НОИ, с което Ви се отпуска пенсия, Вие можете да се възползвате от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО и да преустановите плащането на осигурителните вноски за социално осигуряване, които дължите като самоосигуряващо се лице. За тази цел е необходимо да подадете декларация по образец в компетентната ТД на НАП, с която да заявите обстоятелството, че сте пенсионер и не желаете да се осигурявате. За периода след получаване на разпореждането следва да продължите осигуряването си по договора за управление и контрол във второто дружество съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а здравноосигурителните вноски трябва да внасяте и на двете основания по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 от ЗЗО.