КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, ал. 3, т. 4, ал. 4 и ал. 6, чл. 6, а 7 и ал. 8 и чл. 6, ал. 10;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 6
ОТНОСНО:Задължително обществено осигуряване на пенсионер, упражняващ трудова дейност на различни основания по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” –………. от 30.01.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка, Вие сте собственик на две еднолични търговски дружества, които извършват дейност по смисъла на Търговския закон /ТЗ/ – „А” ЕООД и „К” ЕООД. Предстои Ви пенсиониране за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка се интересувате, как трябва да се осигурявате в двете дружества след отпускане на пенсията.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./.
Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ и подписана от самоосигуряващото се лицев 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на осигурителния доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
В хипотезата, при която собственикът или съдружникът на ЕООД/ООД е и негов управител, следва да се има предвид регламента на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон /ТЗ/, според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В съответствие с цитираната правна норма в Кодекса за социално осигуряване е предвиден отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл. 6, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010г./.
Когато собственикът или съдружникът няма определено възнаграждение за положен личен труд в качеството му на управител въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва на реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.
Съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 /в т.ч. изпълнители по договори за управление и контрол и ликвидатори/;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. В тези случаи лицата имат задължението да декларират промяната на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването /чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ/. Обръщаме внимание, че разпоредбата се прилага само ако извършваните дейности от лицата са само в качеството им на самоосигуряващи се лица.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО /вкл. собственици и съдружници в търговски дружества/, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Лицата упражняват правото да не се осигуряват по предвидения с наредбата ред /чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ/.
По отношение на пенсионерите – изпълнители по договори за управление и контрол на ЕООД/ООД следва да се има предвид, че те не могат да се възползват от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, тъй като нормата визира само лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 6 от КСО /самоосигуряващи се и работещи без трудово правоотношение/. Поради това, лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО подлежат на задължително осигуряване и в случаите, когато получават пенсия.
Самоосигуряващите се лица – собственици и съдружници в ЕООД/ООД внасят задължителните здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване – авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 /за работа без трудово правоотношение/, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. В Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ липсва аналогична разпоредба на чл. 4, ал. 6 от КСО, която дава възможност на посочените лица, ако са пенсионери да се осигуряват по свой избор. Ето защо, те трябва да внасят здравноосигурителни вноски, когато упражняват трудова дейност в това качество по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, независимо че получават пенсия. Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО /изпълнители по договори за управление и контрол/ се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО – на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно разпоредбите на КСО. За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО /чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО/.
При направената справка за вписаните актове и обстоятелства в Търговския регистър за посочените от Вас дружества, се установи, че Вие сте собственик и управител само на “А” ЕООД. Във второто дружество „К” ЕООД, което е в производство по ликвидация, Вие сте определена за ликвидатор, докато едноличен собственик на капитала е друго физическо лице. Съгласно подадена от Вас декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП – … в „А” ЕООД упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице. В тази хипотеза Вие трябва да се осигурявате и в двете дружества, тъй като ликвидаторите се осигуряват също по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, както и изпълнителите по договори за управление и контрол.
Предвид гореизложеното, доколкото упражнявате трудова дейност и в двете дружества – като самоосигуряващо се лице в едното и като ликвидатор в другото, Вие подлежите на задължително осигуряване върху сбора от осигурителните доходи, формирани по реда, определен за всяка една дейност, но върху не повече от максималния осигурителен доход. За времето след получаване на разпореждането от НОИ, с което Ви се отпуска пенсия, Вие можете да се възползвате от разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО и да преустановите плащането на осигурителните вноски за социално осигуряване, които дължите само като самоосигуряващо се лице. За тази цел е необходимо да подадете декларация по образец в компетентната ТД на НАП, с която да заявите обстоятелството, че сте пенсионер и не желаете да се осигурявате. За периода след получаване на разпореждането следва да продължите осигуряването си като ликвидатор във второто дружество на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а здравноосигурителните вноски трябва да внасяте и на двете основания по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 6 от ЗЗО.