КСО – чл. 4, ал. 1, т. 8, ал. 3, т. 5 и 6, чл. 6, ал. 3 и ал. 10 и чл. 127, ал. 1;
ЗЗО- чл. 40, ал. 1, т. 3 и т. 6;
НЕВД – чл. 4
ОТНОСНО: Задължително обществено осигуряване на съдебните заседатели
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ………./07.11.2013 г., с което искате да Ви бъдат предоставени методически указания относно задължителното обществено осигуряване на съдебните заседатели, както и за данъчното им облагане по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Ви уведомяваме за следното:
Правната уредба на съдебните заседатели е регламентирана в Раздел II на Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съдебни заседатели участват в състава на съда, който разглежда делото като първа инстанция в случаите, определени със закон (основание чл. 66, ал. 1 от ЗСВ). Съдебните заседатели имат еднакви права и задължения със съдиите (чл. 66, ал. 2 от ЗСВ). Общите събрания на съдиите от окръжните и апелативните съдилища и на военно-апелативния и апелативния специализиран наказателен съд определят съдебните заседатели. Правоотношението, което възниква след полагане на клетва от съдебните заседатели, е мандатно със срок от 5 години (основание чл. 69, ал. 1 от ЗСВ). За участието си в съдебни заседания съдебните заседатели получават възнаграждение от бюджета на съдебната власт (чл. 73 от ЗСВ).
?Относно задължителното обществено осигуряване на съдебните заседатели:
1. Социално осигуряване:
Съгласно Решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 6/2011 г. /обн. – ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г., в сила от 29.11.2011 г./ обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 75 от ЗСВ, въз основа на която е издадена Наредба № 1 от 3 февруари 2011 г. за съдебните заседатели. С отменения подзаконов нормативен акт, в случая Наредба № 1/2011 г., е указан редът, по който се определят кандидатите за съдебни заседатели, възнагражденията им и други организационни въпроси, свързани с тяхната дейност. В чл. 9 на същата изрично беше регламентирано, че общото събрание на съответните съдилища определят съдебните заседатели чрез избор. Във връзка с цитираната разпоредба съдебните заседатели подлежаха наосигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, като лица, които упражняват трудова дейност и получават доходи на изборни длъжности.
За периода след отмяната на разпоредбата на чл. 75 от ЗСВ, съответно Наредба № 1/2011 г., няма ред, определен с подзаконов нормативен акт, който да регламентира начина на определяне на съдебните заседатели от общото събрание на съответния съд. Разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗСВ не посочват такъв начин, поради което считаме, че съдебният заседател попада в обхвата налицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6от КСО /полагащи труд без трудово правоотношение/.
За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по Кодекса за социално осигуряване, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
На основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, когато лицата работят по допълнителен, по втори трудов договор, по договор по чл. 114 от Кодекса на труда или без трудово правоотношение, те следва да декларират пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки от договорите.
Лицата, работещи без трудово правоотношение и подлежащи на осигуряване, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. За родените след 31.12.1959 година се дължат и вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд /чл. 127, ал. 1 от КСО/. Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице по реда, определен в чл. 6, ал. 3 от КСО и се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението /чл. 7, ал. 6 от КСО – изм., ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, в т.ч. когато полагат труд без трудово правоотношение. Разпоредбата се отнася само за вноските за социално осигуряване и не изключва задължителното здравно осигуряване на пенсионерите,които работят без трудово правоотношение.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, в поредност съгласно чл. 6, ал. 10 от КСО:
1.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3.доходи за работа без трудово правоотношение.
2. Здравно осигуряване:
До отмяната на чл. 75 от ЗСВ, съответно на Наредба № 1 от 3 февруари 2011 г., съдебните заседатели подлежат на задължително здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване. От 29.11.2011 г., датата на влизане в сила на решение № 10/15.11.2011 г. на Конституционния съд /обн. ДВ, бр. 93 от 25.11.2011 г./, здравноосигурителните вноски за съдебните заседатели се определят и внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, определен за лицата, работещи без трудово правоотношение.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” и „б” от ЗЗО здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение, се внася, както следва:
?ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5;
?ако са осигурени по реда на т. 1, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Видно от цитираната разпоредба, редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е уеднаквен с осигурителния режим по КСО, като изключение правят само случаите, когато лицата получават пенсия. В ЗЗО липсва разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които работят без трудови правоотношения. Пенсионерите, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО са осигурени за сметка на републиканския бюджет върху размера на получаваната пенсия. Това обаче не отменя действието на т. 6 от същата алинея, според която за лицата, получаващи доходи на различни основания, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи в предвидените за тях срокове и по ред, определен в чл. 4а,ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО, съответно в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО.
С оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход, при превеждане на здравноосигурителнитевноски, поредносттана доходите е следната:
1.пенсии /без добавките към тях/;
2.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО;
3.осигурителен доход като морски лица;
4. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
5.доходи за работа без трудово правоотношение.
Здравноосигурителната вноска е в размер на 8 на сто и се определя върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Вноската се внася от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението, като се разпределя между него и осигуреното лице в съотношението по т. 1 (чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „в” от ЗЗО, посл. изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.).
По отношение данъчното третиране на доходите на съдебните заседатели по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица Ви уведомяваме, че запитването Ви е изпратено в Дирекция “Данъчно-осигурителна методология” при ЦУ на НАП гр. София за изразяване на становище, по компетентност.