КСО – чл. 4, ал. 1, т. 8, ал. 3, т. 1 и ал. 6 и чл. 6, ал. 10;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6;
ЗДДФЛ – чл. 18, ал. 2, чл. 24, ал. 1 и ал. 2, чл. 25, чл. 29, т. 2, чл. 42, ал. 1 и ал. 2, чл. 43, ал. 1, ал. 2 и ал. 6, чл. 45, ал. 1, чл. 49, ал. 3 и ал. 4, § 1, т. 26, т. 27 и т. 29 от ДР;
НООСЛБГРЧ – чл. 1, ал. 2 и ал. 5, т. 1, чл. 2, ал. 3;
НЕВД – чл. чл. 1, ал. 6
ОТНОСНО:
Данъчно и осигурително третиране на възнаграждения, получавани от лице,коетоевещолицекъм съда, съдебен заседател в друг съд и застрахователен агент и същевременно има намалена работоспособност над 50 на сто
В отговор на Ваше запитване до ЦУ на НАП София, препратено по компетентност в Дирекция «ОУИ» …, Ви уведомяваме за следното:
В писмото си пишете, че сте пенсионер на 74 години, имате намалена работоспособност 91% и получавате доходи като вещо лице в съда, като съдебен заседател в друг съд и като застрахователен агент.
В становището ни ще отговорим назададените въпроси като се спрем поотделно на всеки от източниците на доходи, които получавате.
По отношение на данъчното облагане:
1. На доходите като вещо лице в съда и като застрахователен агент:
Доходите, получавани от двата източника се третират по един и същи начин като доходи от свободна професия въз основа на следните нормативни разпоредби:
По смисъла на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) “лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 29, т. 2 от ЗДДФЛ, облагаемият доход отупражняване на свободна
професия се получава като се приспаднат нормативни разходи в размер на 25 на сто.
Закона за данъците върху доходите на физическите лица не предвижда специален ред на облагане на доходи получени от лица, имащи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За облагане доходите на тези лицасе прилага общия режим за определяне на облагаемия доход.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от упражняване на свободна професия дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход.
В изпълнение на чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ лице с намалена работоспособност 50 и с над 50 на сто (какъвто е Вашият случай), дължи авансово данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29, в т.ч. от свободна професия, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лева
Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата се умножи по данъчна ставка 10%(чл.43,ал.3 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато лицето, придобиващо дохода, есамоосигуряващо се лице и е деклариралотова обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от получателя на дохода.
На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ размерът на данъка за годината се определя като общата годишна данъчна основа от всички източници на доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто. От определения данък се приспада данъкът, авансово внесен или удържан през данъчната година (чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ).
Следователно ако получаваният от Вас доход от двата приходоизточника е до цитираната сума 7920 лв.няма да дължите годишен данък върху общия доход.
Годишният доход от упражняваната свободна професия като вещо лице и застрахователен агент следва да се отрази в Приложение № 3 (таблицата за доход от свободна професия) към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
2. Облагане надоходите като лице съдебен заседател в съда.
Правната фигура на „съдебния заседател” е характеризирана в Раздел ІІ от Закона за съдебната власт (ЗСВ), а редът, по който се посочват кандидатите за съдебни заседатели за районните, окръжните и военните съдилища е регламентиран в Наредба № 2 от 8 януари 2008 г. за съдебните заседатели. Анализът на посочената правна уредба показва, че длъжността „съдебен заседател” е изборна по своя характер.
По смисъла на § 1, т. 26, буква „д” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за целите на този закон, правоотношенията с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон (както е и в конкретния случай) се третират катотрудови правоотношения.
Доколкото, правоотношенията с лица, получаващи доходи от длъжности, които са изборни по силата на закон, са дефинирани като трудови, платецът на такива доходи се счита за работодател на основание т. 27 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ.
Предвид на това, при определянето на облагаемия доход и годишната данъчна основа, приложение намират разпоредбите на Раздел І от глава пета на ЗДДФЛ, касаещи доходите от трудови правоотношения. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 от същия член.
Годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице (чл. 25 от ЗДДФЛ). Тази годишна данъчна основа се намалява и с облекчението, което ползват лица с намалена работоспособност 50 и с над 50 на сто, което съгласно чл. 18, ал. 1 е 7920 лв. за годината (чл. 49, ал. 3 от ЗДДФЛ). Облекчението се ползва, когато лицето предостави на работодателя си валидно експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК (чл. 49, ал. 4 от ЗДДФЛ). В случай, че като лице съдебен заседател за годината ще получите сума до 7920 лв.няма да Ви се удържа годишен данък върху възнаграждението.
Редът за авансово удържане на данъка за доходите от трудови правоотношения е регламентиран в разпоредбите на чл. 42 от ЗДДФЛ. Авансовият данък за този вид доходи се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа, която се изчислява като разлика между начисления за съответния месец облагаем доход и удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО (чл. 42, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от трудови правоотношения (в т.ч. на съдебните заседатели) на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението, след което се умножава по данъчна ставка от 10 на сто, за да се изчисли размерът на дължимия авансов данък. В случай, че получаваният от Вас доход е под този размер при изплащане няма да Ви се удържа данък авансово през годината.
При поискване от лицето, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗДДФЛ, работодателят издава не по-късно от 31 януари на следващата година служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък.
Доходът като съдебен заседател следва да се отрази в Приложение №1 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ като доход от трудово правоотношение, като се приложи Служебната бележка от работодателя, в случая съда, в който сте съдебен заседател.
Относно социалното и здравно осигуряване:
1. За дейностите като вещо лице в съда и като застрахователен агент:
Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
Според легалната дефиниция, дадена с §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, «вещо лице» е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. В чл. 165, ал. 2 от същия кодекс е посочено, че упражняването на дейност като застрахователен агент от физическо лице е свободна професия.
От изложеното следва, че лицата, които упражняват дейностите: «вещо лице», въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд и «застрахователен агент» по чл. 164, ал. 1 от КЗ, се обхващат от определението за «лица, упражняващи свободна професия», изведено в чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧ.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Упражняващите свободна професия лица, които имат отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание (чл. 4, ал. 6 от КСО).
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от същата наредба). Декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ се подава и когато самоосигуряващото се лице се е избрало като пенсионер да не внася осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО).
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация по утвърдения образец (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧ).
Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда начл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от ЗДДФЛ (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
Относно здравното осигуряване на упражняващите свободна професия лица (в т.ч. вещи лица и застрахователни агенти), в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) липсва аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО разпоредба, поради което те следва да внасят здравноосигурителни вноски и когато са пенсионери. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО от лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (без трудови правоотношения), съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Здравноосигурителните вноски се внасят в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Следователно, във Вашия случай за периода, през който сте упражнявали свободна професия като вещо лице към съда и/или като застрахователен агент по чл. 164, ал. 1 от КЗ, Вие сте задължен да се осигурявате здравно на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, независимо от факта, че сте пенсионер. За този период следва да внасяте здравноосигурителни вноски в размер 8 на сто за 2009 г. ( за 2008 г. вноската е в размер на 6 на сто) върху месечен осигурителен доход, не по-малък от 260 лева (за 2008 г. върху доход, не по-малък от 240 лева) и годишно да изравнявате осигурителния си доход за здравно осигуряване на база доходите, декларирани с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ при усло’