1_87/10.06.2014 г.
чл.4, ал.1, т.7от КСО
Относно: Задължително обществено осигуряване на съдружник в търговско дружество
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП – гр…….. с вх.№ ………/10.06.2014 г. сте описали следната фактическа обстановка:
Представлявате търговско дружество което притежава недвижим имот. Предстои отдаването му под наем на българско юридическо лице, за което ще издавате всеки месец фактура.
В тази връзка поставяте въпроса дали Вие и съдружника в дружеството следва да се осигурявате при условие, че двамата заедно ще работите в чужбина по трудов договор.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на осигурителното законодателство, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителните вноски и продължава до прекратяването й.
От гореизложеното е видно, че задължително условие за осигуряване на едно лице е упражняването на трудова дейност.
Дейността по управлението на дружество срещу определено възнаграждение в договор за управление и контрол, съответно в дружествения договор, учредителен акт или решение на съответния орган на дружеството или по друг начин обуславя реда за осигуряване на лицата, определени за управители на основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО. Изпълнителите по договор за управление и контрол на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица върху осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от осигурителния доход за съответната квалификационна група професии по основната икономическа дейност на дружеството. Следва да се има предвид, че когато по договорите за управление и контрол или с друг акт няма определени възнаграждения по управление разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от КСО не се прилага.
Когато извън дейността по управление и контрол, съдружник в ООДупражнява трудова дейност в дружеството в качеството му на самоосигуряващо се лице /полага личен труд, за който може да получава или да не получава доход, извън тази, регламентирана в неговите задължения като управител/, следва да се осигурява по чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване лицата, упражняващи трудова дейност като съдружници в търговско дружество задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
За тези лица задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване по аргумент както на чл.10 от КСО, така и на чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
В КСО и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието трудова дейност. Според чл.1, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) “търговец” по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от изброените в текста на разпоредбата икономически – производствени и търговски (в икономическия смисъл на понятието “търговия“) дейности. Освен това, търговските дружества са и предприятия по смисъла на чл.1 от Закона за счетоводството и като такива осъществяват счетоводно записване на стопанските операции.
Предвид цитираните разпоредби, обстоятелството, че представляваното от Вас дружество ще отдава под наем собствен недвижим имот, което предполага сключване на договор за отдаване под наем на дълготраен актив на търговското дружество, издаване на фактура на наемателя и др., обосновава извод за реализиране на икономическа дейност. За получените приходи от наем съгласно ЗСч следва да бъдат направени съответните счетоводни записвания. Следователно, организирането и управлението на стопанската дейност на предприятието на дружеството е трудова дейност, каквато в конкретния случай е налице.
В тази връзка следва да спазвате разпоредбите на чл.6, ал.7 от Кодекса за социално осигуряване и да внасяте авансови вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Съгласно чл.6, ал.8 от КСО, следва да определяте окончателен размер на месечния осигурителен доход за периодите, през които сте извършвал дейност въз основа на доходите, декларирани в справката към годишната данъчна декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица.
Предвид гореизложеното, на осигуряване подлежат само лицата, които упражняват трудова дейност. От тук следва, че втория съдружник, ако не упражнява трудова дейност и не извършва никакви действия, свързани с дейността на дружеството (сключване на сделки, подписване на документи и др.), не подлежи на осигуряване на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Във връзка с фактите, изложени в писмото Ви, при условие, че освен упражняването на дейност в дружеството ще полагате труд и като наето лице в друга държава, която е член на Европейския съюз, Ви обръщаме внимание и на следните разпоредби:
По отношение на лицата, които са граждани на държави-членки на Европейския съюз, се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз (ЕС)-Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл.11-16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните прин-ципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основните последици от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:
1.определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
2.определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени редица правила за определяне на приложимото законодателство по отношение на лица, осъществяващи дейност в две или повече държави – членки, в зависимост от това дали са заети или самостоятелно заети. Тези разпоредби представляват изключение от основното правило в регламента за осигуряване „по месторабота”. Такива са разпоредбите на чл.13(1), чл.13(2) и чл.13(3) от Регламент № 883/2004. За целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (чл.13(5) от Регламент 883/2004).
Съгласно разпоредбата на чл.16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице като взема предвид разпоредбите на чл.13 от Регламент 883/2004 и чл.14 от Регламент 987/2009.
В чл.1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл.11 от прилагащия Регламент № 987/2009.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава–членка. Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законо-дателството на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки.
Националната агенция за приходите (НАП) е компетентната институция в България, която определя приложимото законодателство съгласно разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и издава удостоверение А1 в съответствие с процедурата, установена в Регламент (ЕО) № 987/2009 и Глава дванадесета от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс. В хипотезата, при която дадено лице осъществява дейност в две или повече държави-членки, документът се издава по искане на лицето, подадено до компетентната териториална дирекция на НАП. В тази връзка следва да се отбележи, че искането за издаване на удостоверение за приложимото законодателство е уредено като право, а уведомяването е въведено като задължение.
В заключение следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл.12, ал.1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона.