Изх. №26-С-195
Дата: 20.09.2011 год.
ЗЗО, чл. 33, т. 3;
ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 2;
ДОПК, чл. 129, ал. 1;
Закон за чужденците в РБългария, чл. 23.
Относно: Задължително здравно осигуряване на граждани на трети държави, които пребивават продължително в Република България
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № ……………….. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Лица, които не са български граждани, също са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия.
Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Чуждите граждани или лицата без гражданство, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, са включени в кръга на осигурените лица от 01 февруари 2011 г.
От цитираните разпоредби е видно, че чуждите граждани или лицата без гражданство попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване в случаите, когато:
– имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България;
– не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България чужденците пребивават в България:
– краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
– продължително – с разрешен срок до една година;
– дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
– постоянно – с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи.
Независимо от горното, важно е да се има предвид, че ако е налице ратифициран, обнародван и влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна и в който са предвидени специални разпоредби относно здравното осигуряване на чужди граждани, пребиваващи в Република България, се прилага реда, предвиден в международния договор.
Недължимо платени или събрани суми за задължителни осигурителни вноски подлежат на прихващане или възстановяване по реда на Раздел I, Глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Процедурата се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето, подадено в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Органът, компетентен да се произнесе в производството констатира наличието на основания за прихващане или възстановяване, чрез извършване на проверка или ревизия. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго /чл. 129, ал. 1 от ДОПК/.
За тези периоди следва да бъдат подадени и коригиращи декларации, във връзка със здравното осигуряване, съгласно изискванията на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
/КР. СТЕФАНОВ/
‘