.№94-П-260
Дата:23.11.2012 год.
ЗЗО, чл. 5;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 1-2;
ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 4;
ЗЗО, чл. 40а;
ЗЗО, чл. 109;
ПЗР на ЗЗО, § 19и;
ПЗР на ЗЗО, § 19п;
Регламент № 883/2004, чл. 23;
Регламент № 883/2004, чл. 24.
Относно: задължително здравно осигуряване на пенсионер от държавното обществено осигуряване
Във връзка с постъпили вна Националната агенция за приходите /НАП/ Ваши писма, наши вх. № ………………. и № ………………,по въпросите, които са от компетентността на НАП, отговаряме следното:
Правото на здравно осигуряване е регламентирано в чл. 52 от Конституцията и е част от системата на общественото осигуряване в Република България. То се състои в правото на лицата да бъдат включени в създадена от държавата осигурителна система, а именно това е системата на здравното осигуряване. Тя гарантира на гражданите достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
Здравното осигуряване се осъществява чрез събиране и разходване на паричните средства – осигурените лица и осигуряващите участват в здравноосигурителната система с осигурителни вноски, а при осигурителен случай осигурените получават като престация медицинска помощ.
Със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) са регламентирани отношенията по задължителното и доброволното здравно осигуряване.
Принципите, които очертават основните насоки на здравното осигуряване са изброени в чл. 5 от ЗЗО. Един от основните принципи на задължителното здравно осигуряване в Република България е задължително участие при набирането на вноските. Здравното осигуряване е определено като задължително по закон. Чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата.
В ЗЗО изчерпателно са изброени лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване е определен в чл. 33 от закона. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 – 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд здравноосигурителните вноски се дължат върху размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, като вноските са за сметка на републиканския бюджет.
От направената справка в информационната система на НАП, копие от която Ви изпращаме е видно, че от месец декември 2012 г. /т.е. след пенсионирането Ви по българското законодателство/, здравноосигурителните Ви вноски са внесени на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО.
От 1 януари 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз и от тази дата се прилагат регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност. В тази връзка, в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
“Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71, прилагащият го Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета), които заменят действащите до тогаварегламенти.
Предназначението на регламентите е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, като същите се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
Регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава–членка. По отношение на България Националната агенция за приходите е компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство според Дял II от Регламент
№ 883/2004.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени единствено на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:
– определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
– определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицата е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай.
Изхождайки от принципа за само едно приложимо законодателство, здравноосигурителните вноски се дължат в държавата–членка, чието законодателство е приложимо в съответствие с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС.
На основание изложеното, в случай, че за периода след 01.01.2007 г. до датата на пенсионирането Ви сте пребивавал и/или работил в друга страна-членка на ЕС и за Вас е определено като приложимо законодателството на друга държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, то на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, Вие не подлежите на задължително осигуряване в НЗОК.
При условие, че за този период спрямо Вас е определено като приложимо българското осигурително законодателство съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО ще попаднете в обхвата на задължително осигурените лица и ще дължите здравноосигурителни вноски в Република България по реда на същия закон.
В тази връзка, също така, следва да се подчертае, че в регламента са предвидени специални правила относно здравната помощ на лица, които получават пенсии от повече от една държава-членка (чл. 23 и 24 от Регламент (ЕО) № 883/2004). По отношение на България компетентна по въпросите относно здравната помощ в подобна трансгранична ситуация е Националната здравноосигурителна каса.
За да удостоверите факта, че попадате в кръга на лица по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО пред НАП, Вие можете да представите формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. А1, Е 101, ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава-членка.
За периодите, за които не са представени такива документи липсва основание за освобождаване от задължително осигуряване в НЗОК по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО.
По отношение на осигурителните периоди, за които не представите документ, удостоверяващ принадлежността Ви към системата за социална сигурност на друга държава-членка, то на основание чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЗО попадате в кръга на задължително осигурените лица в НЗОК.
В ЗЗО е определен специален ред за осигуряване на българските граждани, които пребивават за по-дълъг период в чужбина. Дадена е възможност на тези лица при определени условия да бъдат освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски.
Във Вашия случай за периода до 01.01.2007 г. следва да имате предвид и разпоредбите на чл. 40а от ЗЗО, § 19и от ПЗР на ЗЗО и § 19п от ПЗР на ЗЗО.
Съгласно чл. 40а от ЗЗО в сила от 21 декември 2004 г. българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.
Параграф 19п от ПЗР на ЗЗО е обнародван в ДВ, бр. 99 от 2011 г., и е в сила от 01.01.2012 г. Разпоредбата регламентира възможност за лицата по чл. 40а – български граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, които преди датата на заминаване в чужбина не са подали заявление по чл. 40а за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, да могат да подадат това заявление в срок до 31 декември 2012 г. Към заявлението лицата прилагат декларация по образец, изготвена от Националната агенция за приходите, за датата на напускане на страната. Заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на НАП лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.
Следва да имате предвид, че за периода след 01.01.2007 г. разпоредбитена чл. 40а от ЗЗО, респективно § 19п в ПЗР на ЗЗО не се прилагат по отношение на периоди, през които лицата са подлежали на здравно осигуряване в друга държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Това е така, защото на основание чл. 33, ал. 2 от ЗЗО тези лица не са задължително осигурени в НЗОК и съответно не е налице задължение, от което да бъдат освобождавани по реда на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО.
Съгласно разпоредбата на §19и от ПЗР на ЗЗО, в сила от 11.04.2008 г., българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 юли 1999 г. – 31 декември 2007 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, се освобождават от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са ползвали медицинска помощ, заплатена от НЗОК. В тези случаи лицата лично или чрез упълномощено лице подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед, издадена от министъра на финансите.
В заключение бихме искали да подчертаем, че съгласно чл. 109 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права на лицата се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – от датата на заплащане на дължимите вноски. Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.
Видно от цитираните разпоредби основание за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицето да е български гражданин. Правата на осигурените лица се определят в съответствие с разпоредбата на чл. 109 от ЗЗО.
Във връзка с въпроса, относно нормативния документ, уреждащ здравното осигуряване на визираните в запитването Ви лица, следва да имате предвид:
Здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношенияса уредени в ЗЗО /чл. 1, ал. 1 от закона/. В същия закон ясно са изброени лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване е определен в чл. 33 от ЗЗО. Доходите, сроковете и начинът за внасянето на здравноосигурителни вноски са определени в чл. 40 от същия закон.
ЗАМ.
/СТ. МАРКОВ/