Изх. № 35-00-132
Дата :20.01.2017 год.
ЗЗО, чл. 33, ал. 2;
ЗЗО, чл. 40а;
Регламент (ЕО) ) 883/2004; чл. 11(1);
Регламент (ЕО) ) 883/2004; чл. 11(3)(а).
Относно: Задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на български гражданин, който живее, учи иупражнява трудова дейност в Кралство Дания
С Ваше писмо, получено в ЦУ на НАП с вх. № 35-00-132/19.12.2016 г., се поставят въпроси във връзка със следните факти:
Български гражданин считано от месец август 2010 г. заминава за Кралство Дания. Там е приет за студент и се дипломира с образователна степен „бакалавър“. Предстои му да кандидатства магистратура в Университета в Олборг. От датата на заминаването си от България и към настоящия момент пребивава непрекъснато в Дания, където учи и работи. В България е идвал само два пъти – през 2014 г. и 2016 г., за около 2 месеца всеки път.
В писмото не е поставен конкретен въпрос от компетентността на НАП, а се отправя молба да бъдат извършени необходимите действия от съответните компетентни институции в България с оглед спазване на правилата за координация на системите за социална сигурност, така че въз основа на данните, посочени в документа по Регламент (ЕО) № 883/2004 или друг документ/удостоверение, месеците без данни за здравно осигуряване в България да бъдат покрити и да бъде коригиран здравноосигурителният му статус.
Във връзка с така представените факти, поставените въпроси и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното принципно становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в (НЗОК), е определен в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка, не са задължително осигурени в НЗОК.
От 01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС).
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) 883/2004 (чл. 11 – 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). Съгласно чл. 11(1) от общите правила на Регламент (ЕО) 883/2004 лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си. Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице само в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка. Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки.
Важно е да се подчертае, че в цитираната по-горе хипотеза на чл. 11(3)(а) от регламента, в която лицето полага труд само в една държава-членка (Дания), не съществува задължение за уведомяване на компетентната институция по определяне на приложимото законодателство и не се издава Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност (Формуляр А1 или Е101). В този случай периодите на осигуряване по чуждото законодателство се удостоверяват с формуляр за завършени периоди на осигуряване. В случай, че спрямо лицето се прилага законодателството на друга държава-членка, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, на основание чл. 33,ал. 2 от ЗЗО, то не подлежи на задължително осигуряване в НЗОК. За да удостовери факта, че подлежи на здравно осигуряване в друга държава-членка, може да представи формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (напр. ЕЗОК, Е 104, Е 106 или аналогичните документи по Регламент (ЕО) № 883/2004 и др.) или друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка. Въз основа на така представените документи, месеците без данни за здравно осигуряване ще бъдат покрити и ще бъде коригиран здравноосигурителният му статус.
По отношение на чл. 40а от ЗЗО:
Съгласно чл. 40а от ЗЗО българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите.
След 1 януари 2007 г. разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО, не се прилага по отношение на периоди, за които, съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се прилага законодателството на другата държава-членка на ЕС, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария.
Ако спрямо Вас за определен период от време е било приложимо законодателството на друга държава, за този период Вие сте освободен от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО и в тази хипотеза разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО е неприложима.
Що се отнася до формуляр Е104 (S041), компетентна институция в България по отношение на издаването на това удостоверение е НЗОК и Националния осигурителен институт.
ЗАМ.
/Г. ДИМИТРОВА/
‘