Задължителното обществено осигуряването на чуждестранно физическо лице, гражданин на държава членка на ЕС

Изх. № ………………..
До
Дата……………………
Относно:Задължителното обществено осигуряването на чуждестранно физическо лице, гражданин на държава членка на ЕС
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т.7 на Кодекса за социално осигуряване изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите ( ред. ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) подлежат на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 33 от Закона за здравно осигуряване, за лицата, работещи по договори за управление и контрол здравноосигурителни вноски се дължат върху дохода, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
По смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕИО) 1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в общността, лицата, упражняващи трудова дейност като изпълнители по договор за управление и контрол на търговско дружествосе считат за наети лица и подлежат на задължително социално осигуряване съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване.
Основното правило на Регламент № 1408/71, отнасящо се до законодателството на държавата на трудова заетост, т.е. „lex loci laboris” е регламентирано в член 13.2 на Регламент № 1408/71. Съгласно цитираната разпоредба всяко лице, което упражнява доходоносна дейност, е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която работи като наето лице, самостоятелно заето лице, моряк или държавен служител.
Съгласно разпоредбите на чл. 13, параграф 2., б. „а” от Регламент (ЕИО)№1408/71, лице което е наето на работа на територията на една държава – членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава – членка.
За да се прецени дали за лицето е приложимо българското осигурително законодателство и следва ли да внася социални и здравноосигурителни вноски в България е необходима информация относно обстоятелството дали то е едновременно с тованаето или самостоятелно заето лице в друга държава-членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, параграф 2, буква „б” от Регламент 1409/71, лице, което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави-членки, е подчинено на държавата –членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия.
Терминът „пребиваване” се дефинира само като „Обичайно пребиваване”, съгласно чл.1з на Регламента. Съдът на европейските общности е постановил, че дадено наето лице се счита за пребиваващо там, където се намира обичаен център на интереси.
Хипотезата при която едно лице е едновременно наето на територията на една държава-членка и самостоятелно заето на територията на друга държава-членка се регламентира от разпоредбата на чл. 14(в) от Регламент 1408/71.
Съгласно чл. 14 в,параграф (а) от Регламент №1408/71, ако параграф „б” не предвижда друго, лице, което е наето на работа на територията на една държава – членка и същевременно е самостоятелно заето лице на територията на друга държава – членка, е подчинено на законодателството на държавата – членка, на чиято територия е наето на платена работа.
По силата на параграф (б) на чл. 14 в, параграф (а) не се прилага при условие, че държавата – членка е направила вписване в Анекс VІІ на Регламента. В този случай къмлицето ще са приложими едновременно законодателствата на двете страни по заетост. При тази хипотеза съществува задължение посочените институции на двете държави да се уведомят писмено, че ще събират осигурителни вноски (чл. 12 а от Регламент 574/72). Като база за изчисляването им не се сумират доходите от двете държави, а се изчисляват и плащат поотделно.
Ако дадена държава е избрала да бъде включена в Анекс VІІ, тя остава компетентна за дейностите на лицата като самостоятелно заети лица в случай, че теупражняват дейност на нейна територия. В следствие на това лицето попада под юрисдикцията на две страни – всяка ще е компетентна за дейността, която се упражнява на нейна територия.
България направи вписване в Анекс VІІ на Регламент (ЕИО) 1408/71, което означава, че е възможно да възникне хипотеза на осигуряване едновременно в България и в друга държава-членка на ЕС, доколкото лицата ще упражняват едновременно заетост в другата държава-членка и самостоятелна заетост в България.
Към момента институция, посочена от министъра на труда и социалната политика да определя приложимо законодателство по чл.14 (2), 14 а(2) и 14в от Регламент (ЕИО) 1408/71 е Националният осигурителен институт (Анекс 10 към Регламент 1408/71).
В случите, когато дадено лице обичайно упражнява самостоятелна трудова заетост на територията на две или повече държави-членки, съгласно разпоредбата на чл. 14а от Регламент(ЕИО) 1408/71 то ще е подчинено на законодателството на държавата-членка, на чиято територия пребивава, ако упражнява част от дейността си на територията на тази държава-членка. Институцията, определена от компетентния орган на тази държава-членка, издава на съответното лице удостоверение, в което се посочва, че лицето е подчинено на законодателството на въпросната държава-членка и изпраща екземпляр от удостоверението на институцията, определена от компетентния орган на всяка друга държава-членка на чиято територия съответното лице упражнява част от дейността си.
Ако лицето не упражнява никаква дейност на територията на държавата-членка, в която пребивава, то ще е подчиненона законодателството на държавата-членка, на чиято територия упражнява основната си дейност.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ

Оценете статията

Вашият коментар