задължителното осигуряване и данъчното облагане на лице, сключило договор с предприятие от друга страна – член на ЕС

Изх. № ………………..
Дата ……………..…….
ДО
Относно: задължителното осигуряване и данъчното облагане на лице, сключило договор с предприятие от друга страна – член на ЕС
Уважаема госпожо ………………..,
Във връзка с Ваше писмо, заведено в ЦУ на НАП с вх. № ………………., изпратено ни за разглеждане от ……………….., предвид изключително общата формулировка на въпросите, поставени в запитването и при липсата на изчерпателно изложена конкретна фактическа ситуация, даваме следния принципен отговор:
Видно от изложеното в запитването, местно физическо лице работи по трудово правоотношение с български работодател. Освен това, физическото лице има сключен договор с местно юридическо лице на друга страна – член на ЕС, трудът по който се полага отново на територията България. Тъй като не сте уточнили характера на правоотношението, както и държавата от ЕС от която е наемащото лице, са възможни различни хипотези:
І. По отношение на осигуряването
1. При работа по трудово правоотношение:
Предвид разпоредбите на чл. 13, параграф 2, б. „а” от Регламент (ЕИО)
№ 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г., лице което е наето на работа на територията на една държава – членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава – членка. Регламентът се прилага за всички граждани на страните членки на ЕС, като основно правило е че, за лицата, които попадат в обхвата му е приложимо законодателството на само една държава членка. Следователно, лице наето на работа и престиращо работна сила на територията на нашата страна, подлежи на осигуряване съгласно действащите в Република България нормативни актове.
От друга страна при определяне на приложимия закон при трудовите правоотношения, Кодекса на труда (КТ) се прилага за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, по който е страна Република България (чл. 10, ал. 1 от КТ). При липсата на международен договор, който да предвижда изключения при прилагането на чл. 10, ал. 1 от КТ и тъй като предприятието от държавата – член на ЕС не е в страната, по отношение на трудовото правоотношение, не е приложимо българското трудово законодателство, дори ако сключеният договор съдържа елементи на трудов такъв. След като предприятието от държавата – членка на ЕС няма качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, то за договора не се прилага разпоредбата на чл. 62, ал. 4 от КТ и същият не следва да се регистрира в Националната агенция за приходите.
С оглед на гореизложеното и на основание правилата за координиране на схемите за социална сигурност, в този случай лицето ще подлежи на социално и здравно осигурявате по реда на КСО и Закона за здравното осигуряване, независимо от факта, че договора не подлежи на регистрация съгласно КТ .
2. При работа без трудово правоотношение:
Съгласно чл. 13, параграф 2, б. „б” от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. лице, което е самостоятелно заето на територията на една държава-членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава-членка. Европейското законодателство в областта на координация на схемите за социална сигурност разграничава две основни категории лица – наети и самостоятелно наети. За целите на регламента, лицата, които работят без трудово правоотношение, се считат за „самостоятелно наети лица”. При условие, че сключеният договор с лице от друга страна – член на ЕС е за полагане на труд без трудово правоотношение, за лицето ще е приложимо българското осигурително законодателство (законодателството в държавата на заетост).
3. Приложимост на особените правила за координация на системите за социална сигурност при работа по трудово правоотношение:
Съгласно чл. 14, параграф 1., б. „а” от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. лице, което е наето на работа на територията на държава-членка от предприятие, в което обичайно работи, което е командировано от това предприятие на територията на друга държава-членка да извършва работа там за въпросното предприятие, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава-членка при условие, че очакваната продължителност на въпросната работа не превишава 12 месеца, и че лицето не е изпратено да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл. Условие за прилагане на правилата на Регламента при командироване е наетото лице да е било подчинено на законодателството на изпращащата държава. Предвид факта, че при сключване на договора лицето не е било подчинено на законодателството на държавата – членка от която е предприятието, което го наема, не попада в персоналния обхват на чл. 14, параграф 1, б. „а”. За него са неприложими правилата за командироване, респективно не може да се прилага законодателството на страната – членка, от която е предприятието с което е в договорни отношения.
ІІ. По отношение на данъчното облагане
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, като реда на данъчното облагане е в зависимост от вида на конкретния доход. Доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България (чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ).
1. При работа по трудово правоотношение:
Във връзка с данъчното облагане на доходите от трудови правоотношения, в ЗДДФЛ в сила от 01.01.2007 г. са въведени някои нови правила, които касаят както реда на облагане на тези доходи, така и отговорностите, свързани с определянето и внасянето на данъка.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същия член, като понятията „трудови правоотношения” и „работодател” са ясно дефинирани в самия данъчен закон. Съгласно § 1, т. 26, б. „е” от ДР на ЗДДФЛ „Трудови правоотношения” са и правоотношенията, свързани с наемане от чуждестранно лице, което няма място на стопанска дейност или определена база в страната, на работна сила, когато трудът се полага на територията на страната. На основание т. 27 от същия параграф “Работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения.
Във Вашата хипотеза, при положение, че чуждестранното юридическо лице няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната не е работодател по смисъла на ЗДДФЛ, поради което няма задължение за удържане и внасяне на данък върху доходите от трудови правоотношения. В този случай, задължението за внасяне на данъка е на самото физическо лице. На основание разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ за придобитите през годината доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква “е“ от ДР от същия закон, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, физическото лице е задължено да подаде годишна данъчна декларация в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на им.
2. При извънтрудово правоотношение:
В случай, че лицето е в извънтрудови правоотношения с чуждестранното юридическо лице, облагаемият доход от тази дейност ще се формира по реда на чл. 29, т. 4 от ЗДДФЛ като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 35 на сто. Облагането ще бъде авансово през течение на годината в съответствие с разпоредбите на чл. 43 от ЗДДФЛ и годишно – с данък върху общата годишна данъчна основа с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Красимир Стефанов,

Оценете статията

Вашият коментар