Изх. № …
До
София ….….
Във връзка с Ваше запитване, постъпило по електронната поща и заведено при нас с
вх. № 26-Р-14 от 12.04.2006 г.,изразявам следното становище:
1. Относно данъчното облагане на доходи от граждански договор, изплатени през месец януари 2006 г. за извършена работа през месец декември 2005 г.:
Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) подлежи на облагане доходът, получен през данъчната година, която по смисъла на ал. 1 от същият член е календарната година. Предвид цитираната разпоредба и общият принцип на закона, доходите се облагат в годината на получаването им. На основание чл. 11, ал. 4 от ЗОДФЛ, доходът се смята за придобит в деня на плащането – при заплащане в брой, а при плащане по безкасов път – в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода, ако получателят е посочил банката, в която да му се плати.
Данъчната основа за доходите от извършване на услуги с личен труд (граждански договори) се формира по реда на чл. 22 от ЗОДФЛ, като при изплащането на тези доходипредприятията – платци, са длъжни да удържат авансово данък на основание чл. 36, ал. 3,т. 1 от ЗОДФЛ. Авансовият данък се внася върху брутния размер на получения доход, намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1, 2 и 3, след като облагаемият доход (намален с нормативно признатите разходи по чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1) от всички източници превиши годишния необлагаем доход (за 2006 г. той е 2160 лв.). За удържания данък, удържащият издава “Сметка за изплатени суми“, която остава в предприятието, и “Служебна бележка“, която се дава на лицето. Актуалните към настоящия момент образци на тези формуляри са утвърдени със Заповед № ЗМФ-1511 от 29.12.2005 г., издадена от министъра на финансите.
2. Относно въпросите във втората част от запитването свързани със социалното осигуряване:
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й. Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО).
Тъй като осигурителните вноски се отнасят за периода на договора (периода през който е упражнявана трудова дейност по смисъла на чл. 10 от КСО), респективно периода, който следва да бъде зачетен за осигурителен стаж, обвързан с размера на осигурителния доход, те се разпределят между осигурителя и осигурения в съотношението за съответната година и са в размера, определен с чл. 6, ал. 1 т. 7 от КСО, който съответства на периода зачетен за осигурителен стаж.
С уважение,
,
Изпълнителен директор на НАП
‘