законодателството в областта на социалната сигурност (Формуляр А1).

Изх. № 33-00-40
Дата:26.02.2014 год.
Регламент № 883/2004, чл. 11(3)(а);
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 50;
`
ЗДДФЛ, чл. 53.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № …………………..г. по описа нана(НАП), моля да имате предвид следното:
Тъй като изложената в запитването Ви фактическа обстановка е крайно недостатъчна, за да Ви бъде предоставен изчерпателен отговор на поставените вапроси, в настоящото писмо излагам принципно становище, касаещо единствено хипотезата, в която лице, пребиваващо в България, изваршва трудова дейност извън страната – на територията на само една държава-членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространсктво или Конфедерация Швейцария.
1. По отношение на осигурителното законодателство:
От01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност, които са въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408 от 14 юни 1971 г. и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574 от 21 март 1972 г.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови координационни регламенти – Регламент (ЕО)№ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
„Определяне на приложимото законодателство“ е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава-членка (чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си. Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава–членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.
При условие че полагате труд на територията на една държава-членка на Европейския съюз, Европейското икономическо пространсктво или Конфедерация Швейцария и не сте командировано лице по смисъла на чл. 12 от Регламент 883/2004,то Вие подлежите на осигуряване в тази държава по реда на нейното законодателство.
Важно е да се подчертае, че в хипотезата на работа на територията на само една държава-членка не съществува задължение за уведомяване на компетентната институция по определяне на приложимото законодателство (НАП) и не се издава Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност (Формуляр А1).
В този случай периодите на осигуряване по чуждото законодателство се удостоверяват с формуляр за завършени периоди на осигуряване, издаван от компетентната институция на държавата-членка по месторабота.
2. По отношение на данъчното законодателство:
Единственото обстоятелство, указано в запитването Ви, е, че в момента работите извън страната, поради което, приемайки, че за България сте местно физическо лице по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и не осъществявате стопанска дейност като едноличен търговец, Ви уведомявам следното:
На основание чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. По аргумент от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 на същия закон, доходите от труд, положен на територията на друга страна, или от услуги, извършени на територията на друга страна, са доходи от източник в чужбина. В това им качество придобитите през годината доходи подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и на деклариране в Образец 2001а на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, предвиден за попълване само от местни физически лица, придобили доходи от източници в България и от чужбина. Приложението, което следва да се попълни, е в зависимост от вида на дохода, респективно от естеството на работата/дейността, извършвана в чужбина – работа по трудово правоотношение, упражняване на свободна професия и пр. Съгласно чл. 50, ал. 5 и 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава. За доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане “освобождаване с прогресия“,местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения данък в чужбина. В тази връзка следва да имате предвид, че, по силата на чл. 75 от ЗДДФЛ и в съответствие с чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. С оглед на това, доколкото имате допълнителни въпроси, свързани с наличието и прилагането на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между Република България и страната, в която работите, следва да отправите ново запитване, като изложите всички факти и обстоятелства, свързани с определянето на данъчните Ви задължения.
Във връзка с попълването на годишната данъчна декларация е необходимо уточнението, че, съгласно чл. 50 от ЗДДФЛ, освен доходи от източник в Република България и в чужбина, подлежащи на облагане по реда на същия закон, местните физически лица са задължени да декларират и определени обстоятелства, като:
1. придобити през годината от източник в чужбина доходи от:
– дивиденти;
– ликвидационни дялове;
– замяна на акции и дялове в търговски дружества в чужбина за акции и дялове в търговски дружества в чужбина или в местни търговски дружества;
– лихви по депозитни сметки в търговски банки.
2. притежавани акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.
3. предоставени/получени парични заеми, както следва:
– непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
– непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;
– непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;
– непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.
Съгласно чл. 53 от ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Лицата, които подадат годишна данъчна декларация до 10 февруари на следващата година, ползват отстъпка 5 на сто върху внесената в същия срок част от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация. Лицата, които подадат годишна данъчна декларация в срока до 30 април по електронен път, ползват отстъпка 5 на сто върху внесената в същия срок част от данъка за довнасяне по годишната данъчна декларация, при условие че не са ползвали отстъпката, предвидена за срока до 10 февруари.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар