1000София, бул. “Княз Дондуков” № 52Телефон: (02) 98591Факс: (02)
Изх. № М-26-00-58
Дата: 05.03.2013 год.
Регламент 987/2009, чл. 16;
ЗДДФЛ, чл. 7;
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. №……………… по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
1.По отношение на задължителните осигурителни вноски:
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си, но в Дял II от Регламент № 883/2004 са предвидени и специални правила при определяне на приложимото законодателство спрямо лицата, които обичайно осъществяват дейност в две или повече държави–членки, какъвто е конкретният случай.
За да се приложат тези правила, преди всичко е необходимо да се дефинира дали лицата са наети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави.
Следва да имате предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в чл. 11 от Регламент № 987/2009.
В случай че посоченото в запитването лице пребивава по смисъла на регламента в Румъния, то следва да уведоми румънската компетентна институция по приложимо законодателство (NHPP/ Casa Nationala de Pensii Publice) за обстоятелството, че осъществява дейност на територията на две или повече държави-членки.
Румънската компетентна институция следва незабавно да определи приложимото спрямо лицето законодателство и да уведоми определените институции на всяка държава-членка, в която то извършва трудова дейност.
След определяне на приложимото законодателство се определя и държавата-членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи.
При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави–членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава–членка (чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).
Работодателят е длъжен да спазва националното законодателство, което е приложимо за наетите от него лица, без значение дали предприятието е регистрирано в компетентната държава–членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009). Освен превеждане на осигурителните вноски, националното законодателство на компетентната държава–членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигурените лица и др.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент № 987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки за посочения в него период.
2.По отношение на данъчното облагане:
Видно от изложеното в запитването, между „………….. АД и чуждестранно физическо лице – румънски гражданин, е сключен консултантски договор. По силата на чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 8 от същия закон, от източник в Република България са възнагражденията за технически услуги, начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България. По смисъла на ЗДДФЛ “възнаграждения за технически услуги“ са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице (§ 1, т. 8 от ДР във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО). На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ, възнагражденията за технически услуги, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък по реда на този закон, когато не са реализирани чрез определена база в страната. По смисъла на ЗДДФЛ “определена база“ е:
а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място. (§ 1, т. 4 от ДР във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ДОПК)
В конкретния случай изложената фактическа обстановка, както и клаузите на сключения консултантски договор не предполагат наличието на определена база в нашата страна, поради което при облагането на възнагражденията за технически услуги разпоредбите на чл. 43 от ЗДДФЛ са неприложими.
В ЗДДФЛ не е предвиден образец на документ, който следва да се издава при изплащането на доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на същия закон. По отношение на счетоводното им отчитане са приложими общите изисквания за документално обосноваване на разходите, установени в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за счетоводството.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘