1000София, бул. “Княз Дондуков” № 52Телефон: (02) 98591Факс: (02)
Изх. № 33-00-128
Дата: 04.04.2014 год.
`
ЗЗО, чл. 33;
ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 2;
ЗЗО, чл. 41, ал. 2.
Във връзка с Ваше запитване с вх. № ………………. по описа нана(НАП), препратено ни по компетентност от Национален осигурителен институт, изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
От 1 януари 2007 г. Република България се присъедини към Европейския съюз и от тази дата се прилагат регламенти в областта на координацията на системите за социална сигурност. В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава–членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
Целта на тези правила е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава–членка, спрямо трудово активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се елиминират ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите–членки.
За да се установи дали има основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:
– определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
– определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
С оглед правилното определяне на приложимото право спрямо лицата е необходимо да се проучат действителните обстоятелства във всеки отделен случай.
Изхождайки от принципа за само едно приложимо законодателство, здравноосигурителните вноски се дължат в държавата–членка, чието законодателство е приложимо в съответствие с европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС.
За студентите (учащите) не се определя приложимо осигурително законодателство по реда на от Регламент 883/2004. От гледна точка дейността на НАП, следва да се има предвид, че в трансгранична ситуация студентите (учащите) остават подчинени на законодателството на компетентната спрямо тях държава.
В трансгранична ситуация спрямо тях остава приложимо българското осигурително законодателство и те подлежат на задължително здравно осигуряване по предвидения в ЗЗО ред.
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО, студентите – редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, ако не подлежат на осигуряване на друго основание.
Разпоредбата е приложима спрямо всички лица, за периода през който имат статут на студенти – редовно обучение, до навършване на 26 – годишна възраст, без оглед на това българско или чуждестранно е висшето училище. Във Вашия случай, тъй като не отговаряте на едно от задължителните условия, цитирани в разпоредбата (до навършване на 26 – годишна възраст), задължителното Ви здравно осигуряване не може да бъде провеждано на основание чл. 40, ал. 3, т. 2 от ЗЗО – за сметка на републиканския бюджет.
В случай, че за периода на обучение във Франция Вие не подлежите на осигуряване на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от ЗЗО и за Вас не е приложимо законодателството на Франция, то следва да внасяте задължителни здравноосигурителни вноски изцяло за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание, и не подлежат на осигуряване от републиканския бюджет, дължат здравноосигурителни вноски на основание чл. 40,ал. 5 от ЗЗО. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай, че тези лица през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание, декларират това обстоятелство с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Осигурителните вноски по ЗЗО се внасят ежемесечно по банковата сметка за здравноосигурителни вноски за бюджета на НЗОК. При наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО могат да заявят кои задължения за осигурителни вноски по този закон погасяват (чл. 41, ал. 2 от закона). Заявлението се подава по ред, определен с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. – Приложение № 10 към чл. 2а от наредбата. Заявлението се подава в териториална дирекция на НАП на хартиен носител преди внасяне на сумите, с които се погасяват задълженията. В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат – чл. 41, ал. 2 от ЗЗО.
В случай, че за определен период от време дължите здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, Вие следва да подадете заявление по чл. 2а от Наредба Н-8 от 2005 г., преди внасянето на тези вноски.
Следва да имате предвид, че след 1 януари 2007 г. разпоредбата на чл. 40а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), не се прилага по отношение на периоди, за които, съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се прилага законодателството на другата държава-членка на ЕС, държава от ЕИП или Конфедерация Швейцария.
Ако спрямо лицето, през периода на трудова заетост в другата държава-членка, е приложимо законодателството на съответната държава, за този период то ще бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК по силата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО.
В тази хипотеза за лицата не е приложимо българското законодателство за социална сигурност. Следователно не е приложима и разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО.
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘