Изх. №М-26-С-82
Дата:29.04.2011 год.
Регламент № 883/2004, чл. 12(1)
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № …………. г. по описа нана , Ви уведомявам за следното:
От01.01.2007 г. в България се прилагат правилата за координация на системи за социална сигурност, които са въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408 от 14 юни 1971 г. и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574 от 21 март 1972 г.
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Предназначението им е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите членки.
В горния смисъл при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави от лица, попадащи в персоналния обхват на регламента) за тези лица се определя приложимо законодателство според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство са:
– определя се държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки;
– определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице.
В този смисъл наличието на формуляр А1 не е задължително условие за командироване на лица на територията на други държави членки. Неговото предназначение е да удостовери, че съответното лице е подчинено на законодателството на определена държава членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на всички други държави членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.
Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент № 883/2004 са въведени императивни разпоредби (изключения), предвиждащи запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите и самостоятелно заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка.
Едно от тези изключения, при които се запазва принадлежността на работника към схемата за социална сигурност на държавата членка, където е установено и извършва обичайната си дейност наелото го на работа предприятие, е уредено в чл.12 от Регламент № 883/2004 и е известно като командироване на работници.
Съгласно чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка.
Едно от условията за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 епредвиденото времетраене на работата на територията на другата държава членка
да не превишава 24 месеца. Ако поначало е ясно, че времето, което е необходимо за извършване на работата надвишава този период, разпоредбата не може да се приложи, дори лицето да е изпратено за срок до 24 месеца.
Кратковременното прекъсване на дейността на работника в предприятието в държавата на заетост, независимо от причината (ваканция, заболяване, обучение в командироващото предприятие…), не представлява прекъсване на периода на командироване по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
След приключване на периода на командироване може да се разреши нов период на командироване за същия работник, същото предприятие и същата държава-членка едва след като са минали поне два месеца от датата на изтичане на предходния период на командироване.
Следва да имате предвид, че командироване в различни държави-членки, непосредствено едно след друго, във всеки един случай се разглежда като ново командироване по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘