законодателството в областта на социалната сигурност), издаван при поискване от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Формулярът удос

.№ 26-И-172
Дата:26.11.2012 год.
Регламент № 883/2004, чл. 13;
Регламент № 987/2009, чл. 16.
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № ………………….г. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004 (прилага се от 01.05.2010 г.)
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски,включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си. Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава–членка се прилага законодателството на тази държава-членка.
В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки. В тази хипотеза приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13 от Регламент № 883/2004.
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави–членки, преди всичко е необходимо да се изясни дали са наети или самостоятелно заети за труда, полаган на територията на съответните държави. Такава информация липсва в подаденото от вас писмено запитване.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 16 от Регламент 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване.
Дефиниция на понятието „пребиваване” за целите на прилагане на Регламент № 883/2004 е въведена с чл. 1(й) от него. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.
При условие, че посочените в запитването Ви лица пребивават на територията на Германия, е необходимо те да уведомят германската компетентна институция GKV- SPITZENVERBAND DVKA за обстоятелството, че упражняват дейност в няколко
държави-членки. Германската компетентна институция ще определи приложимото за лицатазаконодателство в конкретната хипотеза.
За целите на законодателството, което е определено като приложимо, лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави–членки, се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван при поискване от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки, в които полага труд.
При наличие на такъв формуляр, издаден от компетентната институция по приложимо право на Германия и удостоверяващ приложимост на германското законодателство, за немските граждани няма да възникне задължение за удържане и внасяне на осигурителни вноски в България, тъй като за тях няма да е приложимо българското законодателство. В този случай задължителните осигурителни вноски за лицата от дейността им на територията на всички държави-членки ще са дължими в Германия съгласно нейното законодателство.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/

Оценете статията

Вашият коментар