.№ 26-Е-12
Дата:29.08.2011 год.
ЗКПО, чл. 50;
ЗКПО, чл. 53;
ЗКПО, чл. 79;
МСС 23 „Разходи по заеми”
Относно: прилагане на чл. 50 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
I. Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Е-12/20.01.2011 г., сте изложили следната фактическа обстановка:
Счетоводна къща „………” ООД е главен счетоводител по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) на дружество „…………” АД (дружеството).
През финансовата 2009 г. дружеството за първи път е приложило Международните стандарти за финансови отчети (МСФО). Вследствие на прехода към МСФО дружеството прилага МСС 23 „Разходи по заеми” с обратна сила и капитализира разходи за лихви по заеми, начислени през 2008 и 2009 г. в стойността на машини и съоръжения.
Съгласно чл. 50 от ЗКПО данъчни дълготрайни активи са сумите, които отговарят на изискванията на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП), чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от: стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице; седемстотин лева.
Във връзка с цитирания текст в 2009 г. предприятието е счело, че капитализираните разходи за лихви в съответствие с МСС 23 не трябва да се включат в данъчната амортизируема стойност на данъчните дълготрайни активи.
ІІ. Поставените въпроси по същество са свързани със следното:
1. Възможно ли е капитализираните разходи по заеми да се включат в данъчната амортизируема стойност (ДАС) на данъчните активи, третирайки ги като последващи разходи в съответствие с чл. 57, ал. 2 от ЗКПО. Ясно е, че по смисъла на счетоводните стандарти тене представляват точно такива.
2. Възможно ли е да се приложи текста на чл. 75, ал. 4 и 5 от ЗКПО и сумите на капитализираните лихви да се включат в ДАС на активите.
ІІІ. Нормативна уредба:
МСС 23 „Разходи по заеми”
НСФОМСП
чл. 50, чл. 53 и чл. 79 от ЗКПО
ІV. Становище на ЦУ на НАП:
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относиматанормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
С оглед на това, че отговорът на поставените въпроси е свързан както с прилагането на ЗКПО, така и на счетоводното законодателство, с писмо Изх. № 26-Е-121#1/31.01.2011 г. копие от Вашето запитване беше изпратено за становище до Дирекция „Данъчна политика” при , която по силата на чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник напритежава компетентност да изразява становища по прилагането на счетоводното законодателство. Посочената дирекция изрази становище с писмо Изх. № 16-12-49/28.07.2011 г., с което настоящият отговор е съобразен, както следва:
Изразеното по-долу становище е при допускането, че:
?капитализирането на разходите по заеми като част от стойността на актив е в съответствие с изискванията на Международните счетоводни стандарти (МСС) и по-конкретно МСС 23 „Разходи по заеми”;
?дружеството е продължавало да изгражда посочените активи и през 2009 г., в резултат на което към 1 януари 2009 г. активите не са заведени счетоводно и в данъчния амортизационен план (ДАП).
По отношение на данъчното третиране при капитализиране на разходи по заеми като част от стойността на актив в съответствие с МСС 23 е необходимо да се има предвид, че разходите по заеми, капитализирани като част от стойността на актив, се включват в ДАС, с която активът се завежда в ДАП. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКПО ДАС на актив е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. Разходите по заеми, капитализирани в съответствие с МСС 23, участват при определяне на историческата цена на актива съгласно изискванията на МСС и респективно следва да се включат при определяне на ДАС на актива, с която той се завежда в ДАП. Препращането в чл. 50 от ЗКПО към НСФОМСП има отношение само към това дали активът ще представлява данъчен дълготраен материален актив, но не и към това каква е ДАС на актива, която се определя съгласно чл. 53 от ЗКПО.
Следователно предприятията, прилагащи МСС, следва да заведат данъчни дълготрайни материални активи в ДАП, когато те отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно НСФОМСП, а историческата стойност, по която тези активи ще се заведат в ДАП, е историческата им стойност съгласно МСС, а не тази по НСФОМСП.
Във връзка с гореизложеното отговорът на конкретно поставените въпроси е следният:
По въпрос 1: Капитализираните разходи по заеми съгласно МСС 23 не представляват последващи разходи по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗКПО и не могат на това основание да се включат при определяне на ДАС на актива. Капитализираните разходи по заеми съгласно МСС 23 се включват при определяне на ДАС на актива на друго основание – чл. 53 от ЗКПО като част от историческата цена на актива.
По въпрос 2: Отговорът на този въпрос е приложим през 2011 г. съгласно действащият ЗКПО през 2011 г.
Съгласно чл. 79 от ЗКПО (в редакцията му, в сила от 1 януари 2011 г.) разпоредбите на глава дванадесета от ЗКПО относно данъчното третиране при допускане на счетоводни грешки се прилагат и по отношение на грешки, които не са счетоводни грешки. В конкретната ситуация е налице именно тази хипотеза, защото дружеството коректно е отчело от счетоводна гледна точка капитализираните разходи по заеми, но не е приложило коректно ЗКПО като не е включило тези разходи при определяне на ДАС на актива в ДАП. С оглед на това дружеството следва да извърши необходимите корекции от данъчна гледна точка, прилагайки изискванията на глава дванадесета от ЗКПО.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’