законосъобразността на

Изх. №07-00-16/09
Дата: 25.01.2010 год.
ЗМДТ, чл. 17
В отговор на поставения от Вас проблем относно законосъобразността на
извършвани намаления на отчетната стойност на нежилищни недвижими имоти,
принадлежащи на предприятия, изразяваме следното становище:
В § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ се съдържа легално определение на „отчетна
стойност“ , според което това е „стойността при счетоводното завеждане на актива
или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка
след първоначалното му счетоводно завеждане“. Аналогично е и определението,
съдържащо се в Националните счетоводни стандарти за финансови отчети за
малки и средни предприятия, СС 4 “Отчитане на амортизациите“, т. 2, б. “б“,
според която „отчетна стойност“ е стойността, по която активът се води
счетоводно в предприятието. Тя може да бъде историческата цена на придобиване
при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценена стойност на
актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане“.
Историческа цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена
/чл. 13, ал. 2 ЗС/.
Видно от самото определение на „отчетна стойност“ извършването на
преоценка или обезценка на актива след първоначалното му счетоводно завеждане
е допустимо, нещо повече, счетоводното законодателство предоставя не само
възможност, а задължава предприятията да извършват преоценки/обезценки на
материалните си активи. Това задължение е формулирано в т. 7.2 от СС 16
„Дълготрайни материални активи“ „Преоценките трябва да се правят достатъчно
редовно, така че балансовата стойност на дълготрайните материални активи да не
се различава съществено от тази, която би била определена при използването на
справедливата стойност към датата на финансовия отчет“. Пи силата на т. 7.2 от
същия стандарт „След първоначалното признаване като актив всеки отделен
дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване,
намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка“.
Правилата относно извършването на обезценка на материалните активи се
съдържат в СС 36 „Обезценка на активите“.
В тази връзка въпросът, който се поставя, е, не дали задължените лица имат
правото да извършват преоценки и обезценки на притежаваните недвижими имоти,
а дали тези преоценки и обезценки са извършени в съответствие с нормите,
съдържащи се в счетоводното законодателство, т. е. в Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти. Познаването и прилагането на счетоводното
законодателство изисква наличието на задълбочени експертни познания,които служителите, администриращи мести данъци, обикновено не притежават. Поради
тази причина за оспорване на декларирана „отчетна стойност“ след преоценка или
обезценка, както и въобще за оспорване на декларираната основа на облагаем
недвижим имот, следва да се възлагат експертизи на експерти-счетоводители и
лицензирани оценители на недвижими имоти, по реда на чл. 61 и следв. ДОПК в
рамките на ревизионно производство за установяване на данъчните задължения за
този имот.
По правило за лицето не е регламентирано задължение към подадената
декларация по чл. 17 ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти да
прилага документи, обосноваващи определени факти и обстоятелства, съдържащи
се в декларацията. В качеството си на органи, които притежават правомощия на
органи по приходите в производствата по установяване на местни данъци по
ДОПК, служителите на общините имат правата, регламентирани в чл. 12, ал. 1
ДОПК, и по-конкретно „да проверяват счетоводни, търговски или други книжа,
документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и
отговорности за данъци, както и нарушения на данъчното законодателство, да
изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи,
извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел
установяване на задължения /т. 6 и т. 7/ и пр.“.
Приемането на декларация може да бъде отказано единствено/ на
основанията, посочени в чл. 99, ал. 5 ДОПК – ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81/ал. 1, т. 2 и 3 ДОПК.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

прилагане разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДКПОВ), Н

Изх. № 23-29-5301.07.2013 г. НИПОПДОО чл. 17, ал. 4 НЕВДКПОВчл. 1, ал. 8, т. 8Наредба№ Н-8/2005Чл. 3, ал. 1 и 3Вдирекция„Обжалване и данъчно-осигурителнапрактика”… епостъпилоВаше писменозапитване,прието

Данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на изплатено възнаграждение на чуждестранно юридическо лице за излъчване на живо чрез сателит на надбягвания с кучета

Изх. № 26-Е-153Дата: 07.11.2017 год. ЗКПО, чл. 12, ал. 5, т. 3; ЗКПО, чл. 195, ал. 1; ДР на ЗКПО, § 1, т. 8. ОТНОСНО: