5_53-04-963/12.12.2014 г.
КСО, чл. 6, ал. 8;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2
ЗДДФЛ, чл. 50, чл. 43, ал. 1, чл. 29;
ДР ЗДДФЛ , т. 29 от §1;
ДОПК, чл. 128 – 132, чл. 103;
В запитването е изложена следнатафактическа обстановка:
Г- жа К е лице, упражняващо свободна професия, което се осигурява заинвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и общо заболяване и майчинство чрез Осигурителна каса „Адвокат”.
През периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г. лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност с продължителност по-малка отпълен календарен месец. За отработените дни през съответните месеци г-жа К е внасяла осигурителни вноски изчислени пропорционално на максималния месечен размер на осигурителния доход.
При годишното изравняване на дохода за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2013 г. лицето е довнасяло осигурителни вноски до максималния месечен размерна осигурителния доход.
Във връзка с описаната фактическа обстановка са поставени следнитевъпроси:
1. Правилно ли е извършено годишното изравняване на дохода за месеците, през които лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност?
2. В коя графа от Таблица 2 от Годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се вписват дължимите здравноосигурителни вноски, дължими за периодите на временна неработоспособност?
3. Приспадат ли се от доходавнесените здравноосигурителни вноски с оглед формиране на данъчната основа?
4. В случай, че годишното изравняване не е коректно, допуска ли се прихващане на осигурителни вноски за погасяване на дължим данък и какъв е редът за това?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следнотостановище:
По първи въпрос:
Годишното изравяване на дохода от самоосигуряващите се лица е регламентирано вчл. 6, ал. 8 от КСО.
Съгласно цитираната разпоредба, окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация за съответната календарно година.
Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
При извършване на проверката следва де си има предвид, че за 2013 г. в колона 3 на Талица 1 (приложение към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ) не се вписва доходът, от който е изчислено обезщетението за временна неработоспособност.
Предвид описаната фактическа обстановка през периода 01.01.2010 г. -31.12. 2013 г.г-жа К не е упражнявалатрудова дейност в качеството си на лице по чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 4а от КСО, поради което колона 3 на Таблица 1(приложение към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ)не следва де се попълва.
В колона 4следва де се отразиосигурителния доход, върху който лицето дължи авансово осигурителни вноски.
На ред 13 на колона 5.3. отТаблица 1 следва да се впише облагаемият доход, деклариран в приложение № 3, таблица 6 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В колона 6 се попълваосигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, формиран като сбор от съответните редове на колона 3 и колона 4.
В колона 7 се вписва осигурителният доход за месеца, върху който се дължат осигурителни вноски, образуван от сбора на доходите, вписани в колона 3 и колона 5.5. Осигурителният доход, вписан в редовете на колона 7, не може да надвишава максималния размер на осигурителния доход за съответния месец.
Годишният осигурителен доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика от сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6 и се попълва в точка 1 под Таблица 1 (приложение към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ). Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е отрицателна – надвнесените осигурителни вноски се прихващат и/или възстановяват по реда на ДОПК, освен когато осигурителният доход в колона 5.5 е по-малък от минималния осигурителен доход по КСО. Осигурителна вноска не се довнася в случай, че сумите на ред 13 в колони 6 и 7 са равни.
При извършване на проверката следва де се има предвид, че по отношение на максималния месечен размер на осигурителния доход не се прилага пропорционалност. Поради тази причина, в случай, че месечният осигурителен доход на лицето е в размер на максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), същият следва да се отнесе за отработените дни, независимо, че не е отработен пълен месец.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, самоосигуряващите се лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица определен със ЗБДОО и окончателно върху доходите от дейността през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В колона 3 на Таблица 2 (приложение към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ) следва да се отрази доходът, върху който са дължими здравноосигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, за периодите на временна неработоспособност поради болест здравноосигурителни вноски се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващото се лице, определен със ЗБДОО за съответната година. Вноските са в размер на 4,8% и са дължими до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
В случаите, в които лицето е било в отпуск поради временна неработоспособност за непълен месец, минималния осигурителен доход, върху който се дължи здравноосигурителна вноска се определя пропорционално.
Следващите колони на Таблица 2 (приложение към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ) се попълват по аналогия на колоните в Таблица 1 (приложение към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ).
По трети въпрос:
Предвид разпоредбата на т. 29 от §1 на ДР на ЗДДФЛ адвокатите се считат залица упражняващи свободна професия. По своя характер сумите, получени от лицето като адвокат по договор за правно обслужване представляват доходи от друга стопанска дейност. Облагаемиятдоходвтози случай се определя по реда начл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, катопридобитият доход от адвокатската дейност се намалява с 25 на сто разходи за дейността.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ лицата, придобили доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, дължат авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход. За доходи, придобити през четвърто тримесечие на данъчната година не се внася авансов данък.
Доходите от упражняване на свободна професия се декларират в приложение № 3, таблица 6 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа се определя като облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, придобит през данъчната годината,се намалява с вноските които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО.
По четвърти въпрос:
Редът за прихващане и възстановяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите е регламентиран в чл. 128 – 132 от ДОПК.
Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Данъчнозадълженото лице следва да подаде искането си за прихващане или възстановяване до компетентната Териториална дирекция на НАП. Искането се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След подаване на искане за прихващане или възстановяване, компетентния орган може да възложи извършването на ревизия или проверка.
Недължимо платените или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Настоящото становище следва да се вземе предвид при преценката относно законосъобразното попълване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и евентуалното и коригиране по реда на чл. 103 от ДОПК.