закриляните обекти на авторско право? Интересувате се тези доходи имат ли характер на авторски възнаграждения по смисъла на ЗДДФЛ, за които се следват 40 % разходи, на основание чл. 29, т. 2 от ЗД

2_670/31.03.2010г.
ЗДДФЛ – чл.29
КСО – чл.6,ал.2
Във връзка с Ваше писмено запитване подадено до Дирекция…………., заведено в регистъра на Дирекция …- 2010г., е описана фактическа обстановка при която:
Сключени са граждански договори с физически лица,които предоставятавторскиматериали /статии, коментари и др./ за публикуваневъв вестник „…..” като вестника става притежател на авторското правовърху произведението и неговизключителен ползвател. Приложено е копие на примерен граждански договор за предоставяненаавторски материали.
Поставени са следните въпроси :
Попадат ли тези лицав разпоредбата на чл.3 от Закона за авторското право, относнозакриляните обектина авторско право? Интересувате се тези доходиимат лихарактер на авторски възнаграждения по смисъла на ЗДДФЛ, за които се следват 40 % разходи, на основание чл. 29, т. 2 от ЗДДФЛ (в редакцията на закона за 2010 г.).
По коя точка от чл.29на ЗДДФЛ попадат лицатаотносноприспаданена разходи за дейносттаот облагаемия доход?
Какви осигурителни вноски се дължат от лицата по смисъла на КСО, ако попадатпод закрила на чл. 3 от Закона за авторското право?
УведомявамВи, чеНАПпри осъществяване на правомощията си, възложени от закона се произнася идейства в пределите на своята компетентност, като в повечето случай тази компетентностпроизтича от изрична нормативна разпоредба. ЗНАП иДанъчно-осигурителен процесуаленкодекс непредвиждапроцесуалната възможносторган по приходите в НАП да се произнася по въпроси извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство.
С оглед горното и предвид разпоредбите наЗНАП и ДОПК, поставените от Вас въпроси по приложимост на чл.3 от Закона за авторското право и сродните му права са от изключителната компетентност на Министерството на културата.
Предвид изложеното изразяваме следното принципно становище по приложение на ЗДДФЛ :
Съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ /в сила 01.01.2010г./ облагаемият доходот стопанската дейностна физическите лица, които не са търговципо смисъла на Търговския законсе определя, като придобитият доходсе намалявас нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксиралразличен размер на разходите,изхождайки от спецификитена съответната дейност . Преценката за вида на доходаима определящо значениепри формиранетона облагаемия доход по чл. 29 то с.з.Тя има първостепенна важности за коректнотоопределянена окончателния размерна осигурителния доходна самоосигуряващите се лица, което е свързанос изчисляване на общата годишна данъчна основа .
Ако физическо лице упражнява свободна професияи е придобилодоходиот авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, предвид специфичния характер на придобития доход, разходите за дейността с които се намалява придобития доходса указани в разпоредбата на чл. 29, т.2 , б. „б” от ЗДДФЛиса в размер на40 на сто.
Във връзка с дефинирането на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“, законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ).
По смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗКПО, “авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. Следователно, не винаги придобитите от физическите лица доходи могат да се квалифицират като авторски възнаграждения.
В случай, че физическо лице упражнява свободна професия и е придобилодоходи от възнагражденияпо извънтрудовиправоотношения,придобитият доход се намалявас 25 на сто разходи за дейността – чл. 29, т.3от ЗДДФЛ .
Имайтепредвид, че изразяването на становище по ЗПАСП е извън правомощията на Националната агенция за приходите. В този смисъл, за отговор на поставените от Вас въпроси, касаещиприлагането на чл. 3от ЗАПСП, следва да се обърнете по компетентност към Министерство на културата.
Относно прилагане на осигурителното законодателство
Съгласно разпоредбите на чл.6, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, доходът върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
На основание гореизложеното тъй като възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на правна закрила по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност, върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Във връзка с това следва ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото.
Дейността по създаване на произведението, може да се упражнява по начин какъвто творецът, работодателят му /възложителят/ изберат или се договорят.
1.Самостоятелно, когато авторът /творецът/ е лице, което упражнява професионална дейност за свой риск и за своя сметка/свободна професия/;
2.Да бъде възложено с договор за поръчка/нетрудово правоотношение/, или;
3.В рамките на трудово правоотношение;
На тези различни основания едно лице може да получава за един и същ период различни по своя характер възнаграждения – за използване на произведението, респективно изпълнението, и възнаграждения като творец /изпълнител/, в практиката това се определя в договора който страните са подписали помежду си.
На основание гореизложеното, задължениеза осигуряване, на съответното основание, ще съществува когато полученото възнаграждение е за изработване на самото произведение/доход от трудова дейност/, а не за отстъпеното право на използване на произведението, обект на авторско право по ЗАПСП/нетрудов доход/.
Настоящият отговор е изготвен в съответствие с разпоредбите на действащото към момента данъчно и осигурителнозаконодателство.

Оценете статията

Вашият коментар