Изх. № 94-Р-275#1/05.05.2021 г.
ЗДДФЛ, чл. 7
ЗДДФЛ, чл. 8
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 4
ЗДДФЛ, чл. 46, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 57
ЗДДФЛ, чл. 58
ЗДДФЛ, чл. 75
СИДДО с Германия, чл. 6, ал. 1
ОТНОСНО: запитване относно избягване на двойното данъчно облагане с Германия
В писмено запитване, подадено в държавна агенция „Електронно управление“, препратено в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), посочвате, че живеете в Германия и подавате данъчните си декларации в Германия. Изяснявате, че получавате наем от недвижим имот (находящ се в гр. К, България), който се облага в България с данък в размер на 10%. Допълнително посочвате, че пенсията за прослужено време и старост, която получавате от България на практика не се облага в Германия, тъй като попада в т.нар. „необлагаем минимум“ в Германия. Желаете да Ви бъде изпратен „формуляр за освобождаване от двойно облагане с данъци от приходи в Р. България“.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, при така изложената фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
Избягването на двойното данъчно облагане на доходите от наем на недвижим имот, разположен в България, които реализирате не може да бъде осъществено чрез „формуляр за освобождаване от двойно облагане с данъци от приходи в Р. България“. Независимо от това, моля да имате предвид, че във Вашия случай е приложимо следното:
От изложеното във Вашето запитване, може да се направи заключение, че сте местно лице на Германия за данъчни цели (чуждестранно физическо лице за България), доколкото живеете в посочената държава и подавате данъчните си декларации там. Имотът, който генерира доходи, се намира на територията на България. Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ. Предвид факта, че сте реализирала доходи от наем на недвижимо имущество, следва да имате предвид, че сред видовете доходи от източник в България, изброени в чл. 8 от ЗДДФЛ, са и доходите от наем на недвижимо имущество (чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ), когато платецът е местно лице, търговско представителство, както и място на стопанска дейност или определена база в България. В допълнение, с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 10 от ЗДДФЛ, доходите от използване на недвижимо имущество, намиращо се на територията на България, също са от източник в страната.
Доходите от наем или друго възмездно предоставяне на движимо или недвижимо имущество, които са от източник в България, начислени или изплатени в полза на чуждестранни физически лица, се облагат с окончателен данък и са изрично посочени в чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ. Данъкът е в размер на 10 на сто съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ и същият се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 – 68 от ЗДДФЛ.
В чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че данъкът за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо и недвижимо имущество, се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице. Данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода, когато е предприятие или самоосигуряващо се лице.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон подават декларация по образец за дължимите данъци. Данъчната декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци. В чл. 57 от ЗДДФЛ е указано, че данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци.
В случай че платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка /например ако наемателят е физическо лице или чуждестранно лице/, данъкът за доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Данъкът на чуждестранно лице, получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес на пълномощника. Когато не може да се уточни мястото за внасяне на данъка, същият се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП – София-град.
Данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, т.е. от наемодателя в сроковете за внасяне на дължимите данъци. Данъчната декларация по чл.55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци (както бе уточнено по-горе това е ТД на НАП по постоянен адрес на пълномощника или ТД на НАП София – град).
Удостоверението за платен данък от чуждестранно физическо лице по чл. 58 от ЗДДФЛ се издава по искане на лицето. Искането се подава в ТД на НАП, където е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Въпросното удостоверение може да Ви послужи в Германия с оглед удостоверяване на платения данък в България.
Обръщам внимание, че според разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В тази връзка следва да се има предвид, че България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото СИДДО с Германия, която е в сила от 21.12.2010 г. /Обн., ДВ, бр. 6 от 18.01.2011 г./.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Спогодбата, доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава (в случая на Германия) от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава (България), могат да се облагат с данък в тази друга държава. Обръщам внимание, че използваният израз „могат да се облагат“ не означава, че лицето има право на избор, в коя държава да се облага доходът. Има се предвид, че доход от наем на недвижимо имущество ще подлежи на облагане в държавата, в която е разположено недвижимото имущество, доколкото вътрешното законодателство на тази държава предвижда облагане на тези доходи. В разглеждания случай доходът от наем на недвижимо имущество, разположено в България и реализиран от чуждестранно лице подлежи на облагане в България, като данъкът се декларира и внася по реда на ЗДДФЛ, описан по-горе.
Следва да имате предвид, че чл. 6, ал. 1 от Спогодбата не ограничава правото на Германия също да облага реализираните от Вас доходи от наем на недвижимото имущество. Доколкото Вие сте местно лице на Германия, чуждестранната данъчна администрация следва да приложи за дохода, който реализирате от източник в България, съответния метод за премахване на двойното данъчно облагане.
Предвид горепосоченото, правилата на прилагане на Спогодбата в Германия и в частност на приложимия метод за премахване на двойното данъчно облагане е извън компетентността на българската приходна администрация и поради тази причина НАП не може да изрази становище по този въпрос. В тази връзка следва да се обърнете към чуждестранната данъчна администрация за разяснения и съдействие.