ОТНОСНО: запитване по ЗДДС
В Дирекция ”ОУИ” –
постъпи писмено запитване с вх. № …./ 14.06.2011 г. от „
” ЕООД чрез пълномощник – адвокат
, относно прилагането на ЗДДС. Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството възнамерява да сключи договор с «»за продажба на присъединителни съоражения, с който договор ще се учреди и право на прокарване и сервитут в полза на същата компания.
Поставени са следните въпроси:
1.Облагаема доставка ли е правото на прокарване съгласно чл.193 от ЗУТ и сервитутът по чл.64 от ЗЕ?
2.В случай, че правото на прокарване и сервитутът попадат в обхвата на чл.45, ал.1 от ЗДДС, може ли да се приложи разпоредбата на чл.45, ал.7 от ЗДДС и да се избере доставката да бъде облагаема?
Предвид изложената фактическа обстановка и обстоятелството, че става въпрос за предстояща сделка, по която договорът за присъединяване ще бъде сключен на основание чл.20, ал.5, 6 и 7 от Наредба № 6 от 9 юни 2004г. и няма приложен евентуален проекто-договор /не става ясно какъв е вида на договора за присъединяване по ал.5 и договореностите по него/, съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
Законът за собствеността, който урежда режима на вещните права в българското законодателство, в раздела “Вещни права върху чужда вещ“ не съдържа нормативна уредба на сервитутите. Различни видове сервитути са уредени в специални закони – Закона за устройство на територията, Закона за енергетиката, Закона за водите и др.
Съгласно чл.193, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите. С този договор се придобива правото да се изгради и придобие собствеността върху отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот.
По смисъла наЗУТ“Сервитутна ивица“ е част от поземлен имот около мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, за която с нормативен акт са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот./§ 5, т. 33 от допълнителните разпоредби на закона/.
Специалният закон, който урежда обществените отношения, свързани с енергетиката е Законът за енергетиката. По смисъла на чл.64, ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийните предприятия възникват сервитути. Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. Сервитутите по този закон са:
1. право на преминаване на хора и техника в полза на енергийното предприятие;
2. право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие;
3. ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към енергийните обекти.
По смисъла на чл.45, ал.1 от ЗДДС, освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда.
С този текст е въведено едно общо правило за освободена доставка, свързана със земя, а именно:
– доставката на поземлени имоти, които не са урегулирани поземлени имоти /УПИ/ по смисъла на ЗУТ /например – земеделска земя и земя/територия от горския фонд/
– учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, /включително върху УПИ/.
Изключенията от това правило са дадени в ал. 5 на чл.45 от закона.
Ограничените вещни права по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗДДС са: право на строеж, право на ползване и право на преминаване или друг сервитут.
Най-общо, може да се каже, че по своята правна същност сервитутът представлява ограничено вещно право върху служещ чужд недвижим имот, което се потвърждава и от цитираната по-горе разпоредба на ЗЕ.
Правото на избор дали една освободена доставка да бъде облагаема може да се упражни на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, в случаите на доставка по чл. 45, ал. 1от ЗДДС.
Предвид гореизложеното, като правило, ограничените вещни права са предмет на освободена доставка, но доставчикът може да реши да третира същата като облагаема.
Следва да имате предвид, че органа по приходите, осъществяващ съответното производство има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно данъчното третиране на доставката съобразно представените документи. Това е пряко отражение и на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.
‘