ОТНОСНО: Запитване по ЗДДС
В Дирекция ”ОУИ” –
постъпи запитване чрез ЦУ на НАП, което е изпратено по електронна поща и е с вх. № …/ 12.07.2011 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Предстои да се осъществи следната тристранна сделка: Украинска фирма продава черна боровинка на италианска фирма с място на разтоварване – фирма «
» ООД – гр…………………. Българската фирма прави преработка на боровинките и ги изпраща в Италия. При разтоварването в България, българската фирма оформя документите по вноса, плаща съответните митни сборове и ДДС на основанието на писмо от италианската фирма, че е съгласна да плати същите по съответната фактура. Документите с които дружеството разполага са: фактура, издадена от украинската фирма на италианската /с упоменат разтоварен пункт в България/, митническа декларация и транспортни документи Украйна – България, проформа-фактура и транспортни документи България – Италия.
Поставени саследните въпроси:
Възможно ли е българското дружество да си възстанови платеното ДДС и въз основа на какви документи.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Вносител по смисъла на §1, т.38 от ДР на ЗДДС елицето – длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети страни или територии, които са част от митническата територия на Европейския съюз.
Съгласно чл.71, т.3 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 – в случаите на внос по чл. 16 от закона.
По смисъла на чл.69, ал.1, т.2 от ЗДДС, регистрираното по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит за осъществен от него внос, когато стоките, обект на вноса се използват за извършваните от него облагаеми доставки. В случая, предмет на вноса са боровинки, които дружеството обработва. В този смисъл, може да се направи извод, че е налице доставка на услуга – работа върху движима вещ, с получател -италианска фирма. Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Следва да имате предвид, че от 01.07.2011г. е приложим Регламент № 282/2011г. и е необходимо да се снабдите с допълнителни доказателства, ако получателят по доставката на услугае данъчно задължено лице – чл.18, ал.1 от Регламента.
В случай, че получателят по услугата е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение ще се определи по чл.21, ал.2 и същото ще е мястото на установяване на получателя. Съгласно чл.69, ал.2, т.1 от ЗДДС такава доставка се счита за облагаема.
Следва да имате предвид, че право на приспадане на данъчен кредит за осъществения внос би възникнало, ако са изпълнени едновременно следните условия:
– налице е договор за работа върху движима вещ,
– лицето – доставчик на услугата е и вносител на стоката,
– внесената стока е собственост на получателя на услугата,
– внесената стока е обект на работа от вносителя,
– същата се използва за извършване на облагаема доставка.
В същото време е необходимо да се съобразят и още няколко относими норми на ЗДДС.
Съгласно чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2009 г.за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
По силата на посочената разпоредба, когато лице, неустановено на територията на страната е собственик на стоки, които се транспортират от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, следва да се приеме, че лицето – собственик на стоката, ще осъществява независима икономическа дейност на територията на страната – облагаеми доставки по чл. 12 от ЗДДС /доставка, приравнена на възмездна, с място на изпълнение на територията на страната/, поради което, на основание чл. 95, ал.2 от ЗДДС подлежи на регистрация по закона.
Тази норма е относима към италианското дружество и то е лицето, което следва да се регистрира по ЗДДС. По силата на чл. 96, ал.1 от ЗДДС при достигане на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец лицето – собственик на стоката ще бъде длъжно да подаде заявление за регистрация по този закон. След регистрацията по ЗДДС на чуждестранното лице- италианската фирма, движението на стоките най-вероятно ще попадне в хипотезата на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 или ал.4 от ЗДДС.
В случай, че чуждестранното лице – собственик на стоката изпълни задължението си за регистрация по ЗДДС и притежава митническа декларация, в която е посочено като вносител, ще има право на възстановяване по реда на Глава седма от закона на начисления и внесен по реда на чл. 90 от закона ДДС по вноса.
В случай, че чуждестранното лице – собственик на стоките не изпълни задължението си за регистрация по ЗДДС, същото би могло да бъде регистрирано служебно, по реда на чл. 102 от ЗДДС. На основание ал.3 от същия член в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, следва да се приеме, че същото дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Определянето на данъчните задължения на лицето се извършва с ревизионен акт по реда на ДОПК.
Предвид изложеното по – горе и с оглед да не се наруши принципът на неутралност на данъка, правото за приспадане на данъчен кредит на платения данък по вноса във връзка съсстоки, по отношение на които ще се извършват доставки по чл. 21, ал.2 на ЗДДС, може да се упражни или от собственика на стоките, след регистрацията по ЗДДС, или от лицето, извършващо услугите по работа върху тях /”ишлеме”/ до регистрацията по ЗДДС.
‘