Изх. № М-26-Б-302
Дата: 19.04.2021 год.
ЗХ, чл. 42, ал. 1
ОТНОСНО: запитване с вх. № ……………………….. на Националната агенция за приходите (НАП) относно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ)
Във Ваше писмо, постъпило в НАП и заведено с вх. № …….. излагате следната фактическа обстановка:
Представлявате организация, активно участваща повече от 20 години в обсъжданията по основните промени в нормативната уредба в сферата на игралната индустрия, ……………………………, и се обръщате към нас с молба за разглеждане на въпроса по приложение на чл. 42, ал. 1 от ЗХ. Равнопоставеното третиране на българските и чуждестранни производители, като за всички се изисква лиценз, издаден по ЗХ, беше предложено от ………………..още през 2011 г. и беше прието в закона. Разпоредбата гласи „Хазартните игри се организират с вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 игрално оборудване, произведено от местно или чуждестранно лице — производител, което има издаден лиценз по този закон.“. Посочвате, че по неизвестни за вас причини разпоредбата започва да се прилага чак през 2019 година, като се изисква местен лиценз и от чуждестранните производители на игрално оборудване.
Според Вас към момента все още не е налице приложение в неговата цялост, като считате, че следва да се изисква лиценз, издаден по ЗХ, и от производителите на виртуално игрално оборудване и игрален софтуер за онлайн залагания. Считате, че систематичното място на чл. 42 е в глава III, раздел I „Общи положения“ от ЗХ и няма причина да се прилага ограничително само за производството на игрално оборудване за наземно организиране на хазартни игри. Нещо повече, регистърът по чл. 20, ал. 2 от ЗХ обхваща игралното оборудване, игралния софтуер, централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър. Също така отбелязвате, че контролът, осъществяван от Българския институт по метрология (БИМ), обхваща всякакво оборудване с цел гарантиране качеството на допуснатото до експлоатация оборудване в страната като се защитят интересите на ползвателите на тези услуги, независимо дали те се предоставят в наземни локации или онлайн.
Посочвате, че в чл. 22, ал. 1, т. 6 от Наредба № Н-4 от 11. 02.2021 г. за подлежащите на вписване обстоятелства, условията и реда за водене и поддържане на регистрите по Закона за хазарта, както и предоставяните електронни услуги (Наредбата) изрично се посочва:
„Чл. 22. (1) В регистъра на игрален софтуер и комуникационно оборудване за онлайн залагания (вкл. виртуално игрално оборудване, системи за онлайн залагания и контролен локален сървър) и в регистъра на централните компютърни системи за контрол върху тото, лото, бинго, кено, моментни лотарийни игри, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета и игри със залог върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, се вписват следните данни и обстоятелства:
т. 6 производител/вносител/номер на лиценз, издаден по ЗХ;”
Според Вас е от цитираната разпоредба, производителите на гореизброените оборудване и софтуер за онлайн залагания също следва да имат лиценз за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване, издаден по ЗХ. Посочвате, че е такава и утвърдената практика в държави, в които предлагането на онлайн услуги е добре развито, като например Румъния, Малта, Великобритания, САЩ. Във всички тези юрисдикции българските производители кандидатстват, предоставят исканите от регулатора документи и подлежат на внимателна проверка, за да получат правото да предлагат произведените от тях продукти на съответния пазар.
Отбелязвате, че въпросът е от изключителна важност не само за производителите на игрално оборудване, разпространявано в наземни казина и игрални зали, които са поставени в неравностойна и неконкурентна позиция спрямо тези, предоставящи игрално оборудване и софтуер за онлайн залагания, но и за участниците в хазартните игри, които очакват еднакви критерии за качество и контрол, както за игралното оборудване, на което играят в наземните обекти, така и на виртуалното игрално оборудване, което им се предлага във виртуална среда. Според Вас с не прилагане на действащата нормативна уредба в нейната цялост въпроса касае пропуски в държавния бюджет от таксите, събирани по ЗХ.
Предвид изложеното и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл. 41 от ЗХ е регламентирано, че хазартните игри на територията на Република България могат да се организират по два способа – конвенционално (наземно) или онлайн (пряко чрез интернет или чрез други електронни съобщителни средства: мобилни и стационарни апарати, радио, телевизия, сателити и др.). В тази връзка законодателят е разграничил основно два вида оборудване предназначено за организиране на хазартни игри – игралното оборудване предназначено за наземните игри и съответно комуникационно оборудване предназначено за онлайн игрите. Това твърдение се потвърждава от легалните дефиниции на институтите „игрално оборудване“ и „комуникационно оборудване“.
Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗХ – „игрално оборудване“ са игрални автомати с едно или повече игрални места, игрални маси в игрално казино и игрални съоръжения за числовите лотарийни игри тото, лото, бинго и кено.
Легалната дефиниция за понятието „комуникационното оборудване“ се съдържа в разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от ЗХ и § 1, т 9 от ДР на ЗХ. Комуникационното оборудване за организиране на онлайн залагания обхваща компютърни системи и мрежи, които включват сървъра на организатора на игрите и всички свързани с него компоненти, операционни системи и софтуер на игрите, както и електронни или електрически, или механични устройства, в т. ч. централна компютърна система.
В ЗХ липсва определение за „игрален софтуер“, но от съдържащият се атрибут „софтуер на игрите“ в дефиниция за комуникационно оборудване може да се изведе, че термините „софтуер на игрите“ и „игрален софтуер“ са по същество еднакви и се отнася само до хазартните игри, които се предоставят онлайн.
Следва да се посочи, че за по-ясното дефиниране на изискванията за различните видове оборудване при различните видове хазартни игри законодателят е въвел допълнителни понятия, които или са компоненти на основните видове оборудване, или изпълняват допълнителна спомагателна функция. Такива например са: джакпот системите (предназначени за свързване на няколко игрални автомата за премия джакпот, която представлява натрупване, формиращо се от отчисления до 5 на сто от всеки залог- чл. 69 от ЗХ), игралния софтуер (компонент на комуникационното оборудване- програмен продукт, чиято функция основно е да визуализира и обработва информацията за играта, както и да определя резултатите от нея), виртуално игрално оборудване (понятието е създадено да обслужва законодателния модел, регламентиращ хазартни игри „от разстояние“, действал в периода 01.07.2012-01.01.2014г., по същество считам, че функцията му се препокрива с тази на игралния софтуер), централната компютърна система (компонент на комуникационното оборудване, която изпълнява множество функции, посочени в § 1, т. 12 от ДР на ЗХ), системите за онлайн залагания (компонент на комуникационното оборудване, предназначен за автоматизирано подаване на информация към сървър на НАП), контролния локален сървър (допълнително оборудване предназначено за съхранение на данни при онлайн залаганията – чл. 6, ал. 4 от ЗХ), както и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри (допълнителни устройства, свързани с централната компютърна система).
Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗХ хазартните игри се организират с вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 от ЗХ игрално оборудване, произведено от местно или чуждестранно лице – производител, което има издаден лиценз по този закон.
В ЗХ не е предвидено такова ограничение за комуникационното оборудване.
В чл. 3, ал. 1 от ЗХ е регламентирано, че всяка хазартна игра и дейност по ЗХ на територията на Република България може да се организира само с лиценз. Предвидените в ЗХ дейности са дейностите по производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване.
Следва да се посочи, че съществуването на лиценз за дейността внос, разпространение и сервиз се обезсмисля ако за експлоатация в страната на всякакъв вид оборудване предназначено за организиране на хазартни игри се изисква производителя му да притежава лиценз за производство, разпространение и сервиз.
Законодателят не е предвидил съществуването на лиценз за производство, разпространение и сервиз и по внос, разпространение и сервиз на комуникационно оборудване, така щото от една страна игралния софтуер се базира на генератор на случайни числа (генерирането на случайни числа е важна и широко разпространена задача в компютърното програмиране, която намира приложение освен в хазарта, така и в други направления, където е нужен непредвидим резултат – компютърните симулации, криптографията и др.), а от друга страна в практика е застъпен модела, при който комуникационното оборудване на даден оператор е разработено само и единствено за нуждите на неговата дейност, а не е типов производствен продукт предназначен за масово ползване (софтуерният продукт е разработен от софтуерна компания, която създава всякакви възложени програмни продукти или софтуерният продукт е разработен от звено в компанията на онлайн оператора).
Следва да се посочи, че е налице непрецизна законодателна рамка, касаеща тези софтуерни компании, които разработват софтуерни платформи (ЦКС) или игрални софтуери, които са типови и са предназначени за разпространение до много лица –организатори на онлайн хазартни игри. В тази хипотеза, считам, че лице, което разработва софтуерни продукти предназначени за хазартни игри и иска да ги разпространява на пазара като типови продукти следва да получи лиценз за дейност по ЗХ (производство, разпространение и сервиз или внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване). Притежаването на лиценз за дейността не означава, че кумулативно трябва да се осъществяват и трите направления на лиценза- производство (внос), разпространение или сервиз.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 8 от ЗХ лицензираните организатори на хазартни игри не могат да развиват дейност по производство, внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване за хазартни игри, освен за внос на игрално оборудване за собствени нужди. Законодателят е предвидил, че в страната може да се внася и експлоатира оборудване от организатора само в обхвата на разрешената му в лиценза хазартна игра без да има право да предоставя внесеното оборудване на трети лица.
С допълнение на гореизложеното в чл. 18 от Наредбата изрично е посочено, че за вписване в регистрите, водени от БИМ по ЗХ, искането се подава от производител, вносител или организатор, който внася съответното оборудване за собствени нужди, притежаващ издаден лиценз за съответната игра или дейност по ЗХ.
Също така в посочената от Вас разпоредба на чл. 22, ал. 1, т. 6 от Наредбата е регламентирано в регистъра да се вписва номера на лиценз, издаден по ЗХ на производителя, вносителя или организатора, който внася съответното оборудване за собствени нужди.
Следва да се посочи, че законодателят е предвидил, че за изпитване на игрален софтуер на комуникационно оборудване и нова версия на софтуера заявление може да подаде и организатор на онлайн залагания или лице, подало искане за издаване на такъв лиценз.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗХ централната компютърна система, контролният локален сървър, комуникационното оборудване и игралният софтуер, както и всяка нова версия на софтуера да са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 от ЗХ на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2 от ЗХ;
Съгласно чл. 42, ал. 3 от ЗХ не се допуска експлоатация в страната на игрално оборудване и джакпот системи за хазартни игри от тип и модификация, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 от ЗХ на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗХ лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата чл. 42, ал. 2 от ЗХ.
Съгласно чл. 45а., ал. 2 от ЗХ не се допуска използване на устройства на самообслужване за организиране на лотарийни игри, които не са вписани в регистъра по чл. 20, ал. 2 на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2 от ЗХ.
Видно от разпоредбите на чл. 6, ал. 5, на чл. 42, ал. 3 и на чл. 45а., ал. 2 от ЗХ законодателят е гарантирал качеството на допуснатото до експлоатация оборудване в страната независимо дали то се експлоатира в наземни локации или онлайн като е предвидил същото, както и неговите компоненти да бъдат изпитани в съответствие с изискванията на ЗХ и задължителните технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване, както и технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства.
С оглед на гореизложеното считам, че оборудване предназначено за хазартни игри (в наземни локации или онлайн) може да се експлоатира в страната, само ако е предоставено на организатор от лицензиран производител или вносител, внесено е от лицензиран организатор за собствени нужди или е разработено само за нуждите на конкретен лицензиран организатор на онлайн залагания. Също така същото трябва да е вписано в регистъра по чл. 20, ал. 2 от ЗХ на база изпитвания от вписана в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 4 лаборатория и при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 42, ал. 2 от ЗХ.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/