Запитване с вх. № 24-34-915/14.12.2007г. по описа на ЦУ на НАП

Изх. № 24-34-915/07
Дата: 23.06.2008 год.
ЗДДС, чл. 143
Относно: Запитване с вх. № 24-34-915/14.12.2007г. по описа на ЦУ на НАП
В запитването сочите, че дружеството извършва продажби по реда на глава XVII от ЗДДС, като начислява три процента марж при продажбата на употребяваната вещ върху покупната й цена. Продажбите се извършват при условията на финансов лизинг. Доставката се документира чрез издаването на две фактури – една за авансовото плащане и една при предаване на актива, като и двете фактури са без посочен данък върху добавената стойност. Посочената стойност във втората фактура се заплаща от клиента в продължение на периода при условията на договора за финансов лизинг. За лихвите по договора за финансов лизинг ежемесечно се издават фактури.
При така изложената фактическа обстановка от страна на дружеството са зададени следните въпроси:
1 .Възможна ли е такава комбинация от продажба на стока и на финансова услуга и ако да – така изложеният процес на действие законосъобразен ли е?
За разлика от счетоводното законодателство, което дели договорите за лизинг на две основни групи „финансов лизинг“ и „експлоатационен лизинг“, за целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС са въведени други понятия: договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост и договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост ( чл.6, ал.2, т.З от ЗДДС). ЗДДС не поставя ограничения по отношение вида на договора за лизинг във връзка с прилагането на глава XVII от ЗДДС.
2. Как се третират подписаните до настоящия момент договори за финансов лизинг, ако към същия момент фирмата не е била регистрирана като дилър на стоки втора употреба?
В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане в случаите, при които едно лице „дилър“ извършва продажби на стоки втора употреба няма изискване за регистрация на лицето като такова или уведомяване на приходната администрация, поради което данъчното третиране на доставката не зависи от посоченото във въпроса обстоятелство. Разпоредбите на глава XVII от ЗДДС се прилагат, когато са изпълнени едновременно следните условия:
-предмет на доставките да са стоки втора употреба по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ЗДДС;
-доставката да се извършва от лице дилър по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС;
-съгласно чл.143, ал.1 от ЗДДС стоките втора употреба да са доставени на дилъра на
територията на страната ( включително внесени) или от територията надруга държава
членка от някое от следните лица:
данъчно не задължено лице, или
друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл.50 от ЗДДС,
или
друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС, или
друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
3. Как биха се третирали договорите за лизинг, подписани от дилъра по време на периода, когато е оперирал съгласно глава XVII от ЗДДС, а след това по време на лизинговия период е загубил качеството си на дилър на стоки втора употреба?
Отговорът на поставения въпрос се съдържа в изложеното по отношение на въпрос №2.
4. При тази сделка се издават две фактури една за авансовото плащане и втора за оставащата сума – как би трябвало да се разпредели маржа от три процента върху покупната цена: пропорционално в стойността на двете фактури, изцяло в първата, изцяло във втората фактура или по някакъв различен начин?
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка и зададените въпроси се предполага, че в случая се касае за договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. При такъв договор за лизинг, съгласно чл.25, ал.2, т.1 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата на фактическото предаване на стоката и данъкът за доставката става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие (чл.144, ал.З от ЗДДС).
Съгласно чл.89, ал.1 от ППЗДДС дилърите документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва “чл. 143 от закона“. Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък. По силата на чл.144, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.90, ал.1 от ППЗДДС начисляването на данъка се извършва с протокол, включващ информация посочена в чл.90, ал.2 от ППЗДДС. От текстовете на цитираните разпоредби може да се направи извод, че в случаите, при които е получено авансово плащане във връзка продажба на стока втора употреба, за която се прилага специалната схема за облагане на маржа в издадената фактура по повод това плащане не следва да бъде посочван размер на ДДС, а последният следва да бъде начислен с протокол в последния ден от данъчния период, през който стоката е фактическа предадена.
Данъчната основа на доставката се определя по реда предвиден в чл.145 от ЗДДС. Разбира се лизингодателят има право да избере да приложи и общия ред на облагане за стоката, но в този случай данъчната основа не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката.
Съгласно чл.13, ал.4 от ППЗДДС, услугата по предоставянето на кредит при доставка на стока при условията на договор за лизинг се счита за отделна доставка., данъчното събитие за която възниква по реда на чл.25, ал.4 от ЗДДС, като документирането се извършва по общия ред на чл.113 от ЗДДС.
2
5. Фактурата за авансовото плащане може ли да се третира по същия начин, както фактурата за продажбата, т.е. да бъде издадена фактура без ДДС и през следващия месец да си самоначислим ДДС върху маржа с протокол?
Отговорът на този въпрос се съдържа в изразеното становище към въпрос № 4.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

НЕВД, чл.1, aл. 1,КСО, чл.10

5_20-00-1193/03.09.2008г.КСО, чл.10 НЕВ, чл.1, ал.1Фактическа обстановка: Дружеството е с нестопанска цел и в него е назначено лице по трудов договор на длъжност „Главен секретар”. Лицето,

1_ИТ-00-49#1/23.07.2018 г.

1_ИТ-00-49#1/23.07.2018 г.ЗДДС, чл. 70. ал. 1, т. 2 ЗДДС, чл. 70, ал. 3, т. 6ЗКПО, чл. 10 и чл. 11 Във Ваше запитване, постъпило в

здравно осигуряване на гражданин на Украйна, на когото е разрешено продължително пребиваване в Република България

Изх. № М-24-31-60Дата:29.09.2014 год.ЗЗО, чл. 33, ал. 1Относно: здравно осигуряване на гражданин на Украйна, на когото е разрешено продължително пребиваване в Република БългарияВъв връзка с

way way del