ОТНОСНО: запитване във връзка с починало лице, собственик на ЕТ и подаване на декларации по ЗДДС и осигурителното законодателство
В Дирекция ”ОУИ” –
постъпи писмено запитване с вх. № ……/ 21.11.2011г. Изложена е следната фактическа обстановка:
На 14.11.2011г. е починало лице, собственик на ЕТ, регистрирано по ЗДДС. Фирмата има лиценз за извършване на пътнически превози. На трудов договор е назначено физическо лице, което продължава да работи. Със съгласието на всички наследници е започнала процедурапо наследяване на фирмата от сина на починалия.Лицето, поставило въпросът притежава пълномощно от починалото лице, което вече е невалидно.
Поставени са следните въпроси:
Кой ще подписва Справката-декларация по ЗДДС и уведомлението за назначаване на нов шофьор до вписването в Търговския регистър на новия управител.
Предвид изложената фактическа обстановкаи съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Създаденото по време на търговската дейност на едноличния търговец предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството. Разпоредбата на чл.60, ал.2 от Търговския закон дава възможност за продължаване на търговската дейност на починалия търговец от наследниците му с или без запазване на фирмата, с която е бил регистриран при спазване изискванията на чл. 15 от закона.Юридическите последици от вписаното поемане на търговското предприятие на починалото лице са, че всички права, задължения и фактически отношения преминават върху наследника на търговеца, който е поел предприятието като универсален правоприемник по всички правоотношения, включително публично правните, възникнали по отношение на поетото предприятие. Съгласно чл. 60ал. 4 от Търговския закон прехвърлянето на фирмата на едноличния търговец се вписва в Търговския регистър.
По прилагането на ЗДДС:
По силата на чл.86, ал.1, т.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при смърт на физическо лице се прекратява общата регистрация на задълженото лице. В допълнение, съгласно чл.107, т.2, във връзка с чл. 110, ал.2, изречение първо от ЗДДС възниква основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС на починалото лице – едноличен търговец.
Датата на дерегистрацията по този закон в тази хипотеза е датата на смъртта на физическото лице. След тази дата не е налице законово основание за издаване на данъчни документи и начисляване на ДДС, тъй като това е задължение само на регистрираните за целите на ЗДДС лица.
Съгласно чл.125 от ЗДДС, справка – декларация за всеки данъчен период, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от закона се подава от регистрираното по ЗДДС лице.
След смъртта на физическото лице и дерегистрацията му по ЗДДС, няма правно основание справката-декларация и отчетните регистри по чл.124, ал.1 за осъществените от него доставки, да бъдат подадени от друго лице, включително и от наследниците, поели предприятието му по чл.60, ал.2 от ТЗ.
Предвид гореизложеното и тъй като задължението за данъци е публично правно задължение, което възниква по силата на закона, универсалния правоприемник на предприятието на наследодателя е задължен да заплати публичните му задължения.
По прилагането на осигурителното законодателство:
От деня на смъртта на едноличния търговец, когато се открива наследството, неговото предприятие се поема от наследник, който желае да продължи търговската дейност на наследодателя си и макар да не е заявил изрично, че приема наследството, достатъчно е да извършва недвусмислени действия в тази насока (чл. 49, ал. 1 и 2 от Закона за наследството). В този случай работодател на заварените работници и служители се явява новият собственик – наследник, който поема предприятието. На основание чл. 123, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда трудовото правоотношение с наетите лица може да бъде запазено. Правата и задълженията, произтичащи от трудовите правоотношения и свързаните с тях осигурителни правоотношения с работниците и служителите към датата на промяната (датата на смъртта), се прехвърлят на новия работодател/приобретател.
Предвид гореизложеното, с вписаните промени относно регистрираните обстоятелства за едноличния търговец – “приемане на предприятието заедно с фирмата на ЕТ като съвкупност от права и задължения и фактически отношения на едноличния търговец“ се регистрира и смяната на собственика на предприятието и поемане от същия на задълженията към заварените работници и служители. Пререгистрацията на трудовите правоотношения с работниците и служителите във фирмата на правоприемника се извършва чрез изпращане на уведомление съгласно приложение № 5 към Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 3, ал. 2 от цитираната наредба уведомление съгласно приложение № 5 се изпраща от работодателя, който приема работниците и служителите, когато неговият ЕИК по регистър БУЛСТАТ /ЕИК на търговеца, служебен номер, издаден от НАП, е различен от този на предишния работодател, в срок:
1.десет дни след обнародване в “Държавен вестник“ на вписването в случаите на промяна по чл. 123, ал. 1 КТ;
2.десет дни след сключване или след прекратяване на договора за отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия в случаите по чл. 123а, ал. 1 или ал. 4 КТ;
3.десет дни след фактическата промяна на работодателя за случаите извън т. 1 и 2.
Уведомление съгласно приложение № 5 не се изпраща от приемащия работодател, когато при направената промяна съответният идентификатор – ЕИК от Регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца или служебен номер, издаден от НАП, се запазва.
По отношение на въпросите, свързани с уреждането на заварените правоотношения с новия работодател, както и за сключване на трудови договори през периода от датата на смъртта до датата на вписване на правоприемника в Търговския регистър, Ви обръщаме внимание, че същите са от компетентността на Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика, на която е възложен цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399, ал. 1 от КТ).
‘