.08-С-14
Дата:10.11.2011 год.
ЗМДТ, чл. 58, ал. 4
относно:заплащане на данък за превозни средства, иззети като веществени доказателства по наказателни дела
В отговор на поставения въпрос относно заплащане на данък за превозни средства, иззети от като доказателства от органи на съдебната власт Ви уведомявам:
С промяната на чл. 58, ал. 4, изречение първо ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г. се създаде общо правило, по силата на което облагането на моторните превозни средства се прекратява след прекратяване на регистрацията им за движение и от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията. Правилото обхваща следните хипотези на прекратяване на регистрацията- напускане на страната,кражба,предаване за съхранение в собствен имот, писмено уведомяване за изплатена тотална щета от лицензиран застраховател /за превозни средства, неподлежащи на възстановяване/.За целта в чл. 54, ал. 4 ЗМДТ е предвидено задължение за собственика да представи документ от компетентен орган, удостоверяващ това обстоятелство. Такъв документ представлява част първа от свидетелството за регистрация на превозното средство, която се маркира като невалидна и се връща на собственика или удостоверение, издадено от съответното звено на «Пътна полиция», в което е отразена датата на прекратяване на регистрацията и основанието за това.
Извън изброените хипотези на прекратяване на регистрацията остават излезлите от употреба превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаването им за разкомплектоване. За тези превозни средства данъчното облагане се преустановява след представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване и на документ за прекратяване на регистрацията в „Пътна полиция” /чл. 58, ал. 4 ЗМДТ/ .
ЗМДТ не съдържа специални разпоредби, уреждащи хипотези на прекратяване на облагането на превозни средства, задържани от органите на съдебната власт. В Наредба І-45 от 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях е предвидено /чл. 45/, че превозните средства, спрени от движение от органите на съдебната власт или данъчната администрация, се пускат в движение след писмено предписание от съответния орган за вдигане на забраната. Тъй като спирането от движение на превозно средство е обстоятелство, което не води до освобождаване от данък /спрените от движение превозни средства бяха освободени от данък до 01.01.2007 г. – чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в редакцията му до 01.01.2007 г./, считам, че не е налице основание за освобождаване от данък на иззетите от органи на съдебната власт превозни средства, като прекратяване на облагането би настъпило след прекратяване на регистрацията им за движение.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’