заплащане на такса за битови отпадъци за недвижим имот и следва ли да се начислява върху дължимата сума ДДС, Ви уведомявам следното:

5_изх. №21-01-8/25.06.2008г
ЗМДТ, чл. 11, ал.1 и чл. 64, ал.1,чл.66, ал.1
ЗДДС, чл.26, ал.3, т.1 чл. 26, ал.2 чл. 45, ал.4 и ал.7. чл. 66, ал.1,т1
относно заплащане на такса за битови отпадъци за недвижим имот и следва ли да се начислява върху дължимата сума ДДС, Ви уведомявам следното:
Правната регламентация на таксата за битови отпадъци е дадена в Законаза местните данъци и такси. По правило таксата за битови отпадъци е вид местна такса, събирана от органите на общинската администрация. Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на честотата на териториите за обществено ползване в населените места. Приходите от таксата за битови отпадъци постъпват в бюджета на съответната община.
На основание чл. 11, ал.1 и чл. 64 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ данъчно задължени лица за данъка върху недвижимите имоти и таксата за битовите отпадъци са собствениците на облагаем с данък недвижими имоти.
Нормата на чл. 64, ал.1 от ЗМДТ определя задължените за заплащането на таксата лица – таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено право на ползване – от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната годиназа всяка от дейностите по чл. 62 . Сключеният договор за наем не е договор, предоставящ „вещно право на ползване”по смисъла на чл. 64, ал.1 от ЗМДТ. Касае се за облигационно правоотношение, докато законовата норма регламентира вещно такова – право на ползване върху определена вещ /движима или недвижима /, което право е от категорията на ограничените вещни права по смисъла на Закона за собствеността.
Наемът е определена цена, която наемателят заплащана наемодателя за ползвана вещ. Наемателят покрива за своя сметка единствено дребните поправки, необходими за обикновеното потребление на веща.
Ето защо, в качеството на наемател лицето нее задължено за плащане на таксата, като за конкретния случайтаковалице се явява собственикът на имота, който едновременно с това е и наемодател.
Съгласно чл. 66, ал1, на ЗМДТ -Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план – сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:
-осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци- контейнери, кофи и други;
-събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депа или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;
-проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депа за битови отпадъци или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци;
-почистване на уличните платна, площадките, алеите, парковете и другите територии на населените места, предназначени за обществено ползване.
По поставеният в точка трета от запитването въпрос относно прилагане на разпоредбата на чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно ал. 3, т. 1 и т. 3 от същия законов текст данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.
Съгласно чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
Консумативните разходи за такси и за електроенергия, топлофикация, вода, телефон и др. подобни са суми, дължими от наемателя на наемодателя във връзка с доставката по отдаването под наем на сграда или част от нея /чл. 26, ал. 2 от ЗДДС/, или такива, попадащи в хипотезата на чл. 26, ал. 3, т. 1 и/или т. 3 от ЗДДС, поради което се включват в данъчната основа на доставката. Предвид разпоредбата на чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС таксата за битови отпадъци се включва в данъчната основа на доставката.
Като правило отдаването под наем на сграда или част от нея, извършена от данъчнозадължено по ЗДДС лице и с място на изпълнение на територията на страната, е облагаема доставка на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Изключение е регламентирано с чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, съгласно който освободена доставка е отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Съгласно ал. 7 на същия член, в тези случаи доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.
Независимо, че сумите, за които се извършва префактурирането, не са предмет на отделна доставка от наемодателя към наемателя, включвайки ги в данъчната основа на доставката по отдаването под наем по силата на законовото изискване, следва да се приемат като неразделна част от същата и се подчиняват на нейния данъчен режим.
Когато наемодателят е регистрирано по ЗДДС лице и отдаването под наем на сграда или част от нея е подчинено на общия режим – облагаема доставка /чл. 12, ал. 1 от ЗДДС или чл. 45, ал. 7 във връзка с ал. 4 от ЗДДС/, върху определената данъчна основа на доставката, включваща префактурираните консумативи и такси, се начислява данък върху добавената стойност 20 %, на основание чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар