зачитане на осигурителния стаж при пенсиониране са от компетентността на Националния осигурителен институт.

2_1725/21.11.2010 г.
КСО- чл.4, ал.3, т.5
чл.6, ал.2, ал. 4
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.3
ОТНОСТНО: Социално осигуряване налице, което работи без трудовоправоотношение
Отправили сте писмено запитване, в което излагате следната фактическа обстановка: работите по два граждански договор в различни фирми. Доходът, върху, който Ви осигуряват, по отделно е по – малък от размера на минималната заплата, но сумата от двата осигурителни дохода надвишава минималната работна заплата.
Въпроса, който поставяте е дали ще се счита този период за осигурителен стаж при пенсиониране?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното становище:
На основание чл.4, ал.3, т.5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляване с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
Възнаграждението за лицата по чл.4, ал.3, т.5 от КСО, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 4 от КСО).
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от КСО, доходът върху, който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Във връзка с гореизложеното, лицата, които полагат труд без трудово правоотношение при един или повече възложители и полученото възнаграждение или сборът от възнагражденията след намаляване с разходите за дейността е равно или над една минимална работна заплата, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Следва да имате предвид, че върху получените месечни възнаграждения се дължат и здравноосигурителни вноски. Здравното осигуряване на лицата, работещи без трудови правоотношения е уредено в чл.40, ал.1, т.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Разпоредбата регламентира, че ако лицата не са осигурени на друго основание по т.1 и т.2 от чл. 40, ал. 1 от ЗЗО и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителната вноска се дължи върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи.
На основание чл.9, ал.1, т.2 от КСО, зачита се за осигурителен стаж, времето през което за лицата работещи без трудово правоотношение са дължими или внесени осигурителни вноски, не по малко от минималната работна заплата за страната. 
Без оглед на горното, следва да имате предвид, че въпросите относно зачитане на осигурителния стаж при пенсиониране са откомпетентността на Националния осигурителен институт.’

Оценете статията

Вашият коментар