ЗБДОО, чл.9, aл. 2,НООСЛБГРЧ, чл.1, aл. 2,НООСЛБГРЧ, чл.1, aл. 5,КСО, чл.4, aл. 3, т. 1,КСО, чл.5, aл. 2,КСО, чл.4, aл. 4,КСО, чл.4, aл. 6,ЗБДОО, чл.9, aл. 1,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 4

2_132/12.02.2016 г.
КСО – чл.4, ал.3, т.1;
чл.4, ал.4;
чл.4, ал.6;
чл.5, ал.2;
ЗЗО -чл.40, ал.1, т.4;
ЗБДОО – чл.9, ал.1 и 2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл.1, ал.2;
чл.1, ал.5.
Излагате следната фактическа обстановка: Пенсионер сте. Извършвате бръснаро-фризьорски услуги. През 2015г. сте работили два месеца поради заболяване. Внасяте здравни вноски всеки месец по 33,60 лв. и плащате патентен данък.
Поставяте въпрос, за това какви осигурителни вноски следва да внасяте за 2016г.
Предвид тези обстоятелства и действащата нормативната уредба, изразявам следното принципно становище:
В българското осигурително законодателство трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основанието за осигуряване. Съгласно чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО): “ осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й“. В този смисъл за да възникне основание за осигуряване на физическо лице по някое от предложенията на чл.4, следва да е налице упражняване на лична трудова дейност в това качество.
Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване застарост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.
Според разпоредбата на чл.1, ал.5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) залица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
В чл.4, ал.6 на от КСО е указано, че лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4 – 6 от с.з., на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Следователно лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, когато имат отпусната пенсия може да упражнят правото си на избор и да изберат да не правят вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО).
На основание чл.40, ал.1, т.4 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО), здравноосигурителната вноска за пенсионерите е върху размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях. Здравноосигурителната вноска за тези лица е за сметка на републиканския бюджет.
От горецитираното е видно, че няма нормативно изискване пенсионерите да правят здравноосигурителни вноски за своя сметка, тъй като дължимите от тях здравноосигурителни вноски са за сметка на републиканския бюджет.
Възникват обаче случаи, в които въпреки че лице е пенсионер, то дължи здравноосигурителни вноски за своя сметка, тъй като в ЗЗО липсва разпоредба подобна на тази на чл.4, ал.6 от КСО, която да дававъзможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително осигурените лица.
Поради това, на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО включително и когато получават пенсии, се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Вноските са в размер 8% и се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
С разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗБДОО са определени следните минимални месечни размери на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2016г. съобразно облагаемия им доход за 2014г. като самоосигуряващи се лица:
а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5400,01 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.;
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2014 г., както и за започналите дейност през 2015 и 2016 г. е 420 лв. (чл.9, ал.2 от ЗБДОО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. (чл.6, ал.9 от КСО).
Следователно, Вие за периодите през които упражнявате трудова дейност като свободна професия, и ако сте избрали да не правите вноски за ДОО, то трябва задължително да внасяте ежемесечни здравноосигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Размера на вноската е8 на сто.
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Оценете статията

Вашият коментар