336/03.04.2015
ЗДДФЛ, §1, т.54 от ДР
ЗДДФЛ, чл.75
ЗДДФЛ, §1, т.26, б.е от ДР
КСО§ 1, ал.1, т.5а от ДР
Регламент (ЕО) № 883/2004
Отправили степисмено запитване с вх.№…./…03.2015 г. до Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” – …. при ЦУ на НАП,в което сте посочили, че Ви предстои да подпишете трудов договор с компания, със седалище остров Ман. На база на този договор, ще бъдете вписан в екипажа на кораб, плаващ под малтийски флаг, т.е. под флага на страна-членка на ЕС-Малта. Притежавате свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на Наредбата по чл.87, ал.1 от Кодекса за търговското корабоплаване.
Поставяте следните въпроси:
1.Следва ли да се третирате като морско лице, когато трудовият Ви договор е сключен с чуждестранно лице със седалище о-в Ман/§1, т.26,”е” от ДР на ЗДДФЛ/? Ако не се считате за морско лице, как би следвало да се облагате за получените от Вас доходи?
2.Следва лида се осигурявате в страната, след като работодателят Ви е чуждестранно лице и корабът плава под малтийски флаг? Ако следва да се осигурявате как следва да се извърши това?
С оглед изложената фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище:
По приложението на ЗДДФЛ
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължениетоза данъци за придобити доходи от източницив страната и чужбина. Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им.
С измененията на ЗДДФЛ в сила от 01.01.2010 г. се въведе различен режим на облагане налицата, които попадат в обхвата на категорията„морски лица”.
По смисъла на §1, т.54 от ДР на ЗДДФЛ „Морско лице” е физическо лице, заемащо длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава- членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораб, притежаващо свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна или специална подготовка, придобито по реда на Наредбата по чл.87, ал.1 от Кодекса за търговско мореплаване.
За да се ползва лицето от преференциалния режим на облагане, кумулативно следва да са налице описаните предпоставки.
Понятията”трудови правоотношения” и „работодател” имат своите специални дефинициив данъчния закон- §1, т.26 и т.27 от ДР на ЗДДФЛ.
За целите на данъчното облагане на „морските лица”, понятието трудови правоотношения има по широк обхват. Легална дефиниция на „трудови правоотношения” /ТПО/е дадена в т.26 от §1 от ДР на ЗДДФЛ. За да се определи в коя от изброените хипотези попада лицето, съответно реда за облагането му, следва дасе определи вида на договора и страните по него. Относими къмправоотношенията по силата на които престират труда си морските лица са б.”а”иб”е” на т.26 от §1 от ДР на ЗДДФЛ.
-т..26,б.а от §1 –ви на ДР на ЗДДФЛ – правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда
-т.26, б.е, предложение второ от §1-ви от ДР на ЗДДФЛ – правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната
„Работодател” по смисъла нат.27от §1 отзакона е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица потрудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал.
Видно от легалната дефиниция за „морско лице” същата не поставя като условие местонахождението на седалище на фирмата, с която лицето е сключило трудов договор, предвид което при тази фактическа обстановка може да се приеме, че бихте попаднали в тази категория лица.
Относно данъчното облаганена доходиполучени по трудови правоотношения по смисъла на §1,т.26, б.”е” от ДР на ЗДДФЛ.
При тези правоотношениялицата, които попадат в обхвата й, нямат работодател по смисъла на т.27 от §1 от ДР на ЗДДФЛ и не дължат авансов данък.Данъчното облагане се извършва с подаването на годишна данъчна декларация по чл.50 от същия закон за получените доходи като морско лице, като годишната данъчна основа за тези доходие 10 на сто от определената по ал. 1 годишна данъчна основа /чл.25, ал.3 от ЗДДФЛ/. Данъчната ставка е 10 на сто. В подадената декларация лицето само определя облагаемия доход и годишната данъчна основа по реда на чл.25 от ЗДДФЛ. Тези доходи участват при формирането на общата годишна данъчна основа, а данъкът се определя по реда на чл.48 от ЗДДФЛ и се внася в срок до 30 април на следващата година.
Законодателят не е въвел като изискване към годишната данъчна декларация да се представят писмени доказателства, доказващи обстоятелствата по т.54 от §1 на ДР на ЗДДФЛ, както и такива удостоверяващи размера на получения доход, но в чл.50, ал.5 от с.з. е регламентирано, че към нея следва да се приложат удостоверения за размера на внесените в чужбина данък и задължителни осигурителни вноски, издадени от компетентните власти на другата държава. В случаите, в които за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действащата данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане”освобождаване с прогресия” местните физически лица могат да не представят удостоверение за размера на внесения данък.
Следва да се има предвид, чесъгласно чл.75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба, като в тях е регламентиран съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Извънслучаите, когато има сключена СИДДО между България и държавата, в която се намира действителното управление на корабособственика или държавата на флага, местните физически лица при определянето на данъка върху дохода си, ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи. Данъчния кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.
По приложение на осигурителното законодателство:
Легалната дефиниция на „морско лице” за целите на държавното обществено осигуряване(ДОО) е въведена с § 1, ал.1, т.5а от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. „Морско лице” е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава–членка на Европейския съюз /ЕС/, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл. 87, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
В легалната дефиниция се съдържат задължителните условия, които трябва да са кумулативно изпълнени, за да се разглежда едно физическо лице като „морско лице”. Неизпълнението на едно от тях води до неприложимост на правните разпоредби, касаещи тази категория осигурени лица, като например, корабът е вписан в регистъра на корабите на държава, която не е член на Европейския съюз, в този случай не може да се приложи реда за осигуряване, определен за морските лица.
Морските лица се осигуряват по реда на чл.4а от КСО. Осигурителните вноските, които са изцяло за тяхнасметка, се удържат от брутните им трудови възнаграждения за съответния месец и се внасят от работодателя до 25-то число на месеца, следващ месеца през който е положен трудът /основание чл.4а, ал.7 от КСО/.
В най общия случай, българските граждани, работещи за чужд работодател на борда на плавателен съд под флага на държава, която не е член на ЕС, ЕИП и Швейцария не подлежат на задължително осигуряване по КСО. Този извод се аргументира с териториалната приложимост на Кодекса на труда /чл.10 от него/ и задължението на работодателя да осигурява работника /чл.129 от КТ/, както и с основанието за възникване на осигуряването, заложено в чл.10 от КСО.
Спрямо българските граждани, които работят на борда на морски плавателен съд под флага на друга държава-членка на ЕС се прилага законодателството в сферата на социалната сигурност, определено съгласно европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство по Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че лицата осъществяващи трудова дейност на територията на една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава.
Трудовата дейност, обичайно осъществявана на борда на морски плавателен съд под флага на държава–членка се счита за извършвана в тази държава–членка (основание чл. 11(4), изречение първо от Регламент № 883/2004). Това означава, челицата, които обичайно осъществяват дейност на борда на морски плавателен съд под флага на държава–членка са подчинени на законодателството в сферата на социалната сигурност на тази държава.
С оглед на изложеното, лицата осъществяващи трудова дейност на борда на плавателен съд под флага на държава-членка, за които на основание Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е определено като приложимо законодателство, различно от българското, не подлежат на задължително осигуряване по КСО и Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, дори ако отговарят на изискванията, въведени слегалната дефиниция за „морско лице”.
В случаите когато, лицата са изпратени на работа в чужбина от българска фирма посредник, включително и като членове на екипаж на морски кораб, намират приложение разпоредбите на чл.4, ал.5 от КСО, според която лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за върху смърт минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.
В хипотезата при която лицето работи на морски плавателен съд под флага на друга държава-членка на ЕС, разпоредбата на чл.16 от НООСЛБГРЧМЛ не намира приложение, тъй като това ще бъде в разрез с основния принцип за само едно приложимо законодателство.
По отношение на здравното осигуряване следва да се има предвид, че кръгът на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ е определен в чл.33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Съгласно чл.33, ал.1, т.1 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава.
Здравноосигурителните вноски се определят и внасят по реда на чл.40 от ЗЗО. Лицата по чл.33, ал.1, т.1 от ЗЗО в случаите, когато не са осигурени на някое от другите основания, следва да се осигуряват здравно по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО. Съгласно тази разпоредба, лицето, което не подлежи на осигуряване по чл.40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;
2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход.
Предвид прякото действие на регламентите /Регламент (ЕО) № 883/2004 иРегламент (ЕО) № 987/2009/ и съгласно чл.33, ал.2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
За изясняване и коригиране на здравноосигурителния статус на българските граждани за които не е приложимо националното социално-осигурително законодателство, а се прилага законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, следва да се представят в компетентната ТД на НАП, Е–формуляри /удостоверения/, от което да са видни периодите на здравна осигуреност, съгласно правилата за координация на Регламент (ЕО) № 883/2004.
.