ЗДДФЛ, чл.11, aл. 1,ЗДДФЛ, чл.4,ЗДДФЛ, чл.29, т. 2,ЗДДФЛ, чл.11, aл. 1, т. 1,ЗДДФЛ, чл.29, т. 3

2_1079/10.06.2010г.
ЗДДФЛ – чл.4
ЗДДФЛ – чл.11, ал.1, т.1
ЗДДФЛ – чл.11, ал.1
ЗДДФЛ – чл.29, т.2, б/
ЗДДФЛ – чл.29, т.3
Във Ваше писмено запитване изх.№……………, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ”……….. с вх.№……………., по което е получена допълнителна информация с писмо вх.№ ……………., е описана следната фактическа обстановка:
Румънски гражданин, с румънски ЕГН, притежава удостоверение за продължително пребиваване в Република България, осигурява се в ООД като работещ съдружник,регистриран е в Регистър БУЛСТАТ като консултант и притежава служебен номер от регистъра на НАП. Има сключен договор, съгласно който румънският гражданин ще извърши продажба на търговска марка, и ще извършва консултантска дейност във връзка с интеграцията и нормалното функциониране на търговската марка; срока на договора е от 01.07.2010г. до 31.12.2010г. Дейностите по договора ще бъдат документирани с една фактура, а плащането по фактурата ще се извърши на три транша: 15.07.2010г., 31.12.2010г. и 31.01.2010г.
Поставени са следните въпроси:
1.Може ли да се издаде фактура, в която физическото лице да посочи идентификационния си код в регистър БУЛСТАТ?
2.Следва ли физическото лице да се регистрира по ЗДДС предвид описаната фактическа обстановка?
3.Дължат ли се авансови вноски по ЗДДФЛ?
4.Кой е момента на получаване на дохода по ЗДДФЛ – моментът на прехвърляне на собствеността, съответно на издаване на фактурата или моментът на получаване на плащането?
5.Чрез кой от притежаваните номера – БУЛСТАТ или служебен номер от регистъра на НАП следва да се подаде годишната данъчна декларация?
Във връзка с поставените от Вас въпроси и съобразявайки нормативната уредба за 2010г., изразяваме следнотопринципно становище:
Относно данъчно третиране по ЗДДФЛ:
Редът за облагане на доходи, получени през данъчната година, зависи от обстоятелството дали получателят на дохода е чуждестранно физическо лице или местно физическо лице.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България /чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физически лица / ЗДДФЛ/.
Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето.
Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1.има постоянен адрес в България. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Р България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението;
2.пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната; или
3.изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4.центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност. Не е местно физическото лице, което има постоянен адрес в България, но центърът му на жизнените интереси не се намира в страната.
На основание чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Според чл.11, ал.1, т.1 и т.2 от с.з. доходът се смята за придобит на датата на плащането /при плащане в брой/ или на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода /при без налично плащане/.
Предвид описаната фактическа обстановка, ако приемем, че физическото лице е местно по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, доходите от продажба на търговска марка и консултантска дейност попадат в обхвата на доходи от друга стопанска дейност по Раздел ІІІ /чл.29-30/ от ЗДДФЛ. Съгласно §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, която препраща към §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО доходите от продажба на търговска марка се идентифицират като авторски и лицензионни възнаграждения. Също така физическото лице упражнява свободна професия като консултант и е регистрирано в Регистър БУЛСТАТ.
Според чл.29 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:
т.2, б/ – с 40 % за авторски и лицензионни възнаграждения;
т.3 – с 25 % за доходи от упражняване на свободна професия.
Съгласно чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ физическото лице, придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход. Данъчната ставка е 10 на сто /чл.43, ал.3 от ЗДДФЛ/.
Според чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Срокът за внасяне на данъка е до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан /чл.65, ал.10 от ЗДДФЛ/.
Алинея 4 на чл.43 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода /чл.43, ал.5 от ЗДДФЛ/.
Когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода /чл.43, ал.6 от ЗДДФЛ/. Срокът за внасяне на данъка е до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода /чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ/.
Данъкът по чл.43 се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по постоянен адрес на физическото лице /чл.68, ал.1 от ЗДДФЛ/.
Годишната данъчна основа за облагаемия доход по чл.29 от ЗДДФЛ, придобит през данъчната година, се определя съгласно чл.30 от с.з. и се декларира по реда на чл.50, ал.1, т.1 от закона. Тъй като образецът на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2010г. все още не е утвърден от министъра на финансите, не можем да отговорим на въпроса „чрез кой от номерата – БУЛСТАТ или служебен № от регистъра на НАП – да бъде подадена годишната данъчна декларация?” Следва да имате предвид, че в образците на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ /обр.2001 и 2001а/ за 2009г. в Част І – Данни за данъчно задълженото лице, в т.1 е предвидено да се попълва ЕГН, ЛНЧ или служебен № от регистъра на НАП.
Независимо от гореизложеното, ако физическото лице не отговаря на критериите за местно лице, посочени в чл.4 от ЗДДФЛ, тогава същото се счита за чуждестранно лице на основание чл.5 от ЗДДФЛ. Доходите от продажба на търговска марка и доходите от консултантска дейност подлежат на облагане по реда на чл.37, ал.1, т.6 и 7от ЗДДФЛ с окончателен данък в размер на 10%, когато същите са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България /чл.8, ал.6 от ЗДДФЛ/. Ако доходите не са изплатени от посочените лица, тогава същите не са от източник в страна и не подлежат на облагане по реда на чл.37, ал.1 от ЗДДФЛ.
Относно данъчно третиране по ЗДДС:
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от с.з.
Видно от запитването физическото лице извършва независима икономическа дейност, като предоставя услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС /продажба на търговска марка и консултантска дейност/. Съгласно чл.12, ал.1 от с.з. облагаема доставка е всяка доставка на услуга по смисъла на чл.9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.
По информация от запитването, получателят на услугата е данъчно задължено лице, регистрирано в Румъния. Според чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Ако предоставената от Вас услуга не е предназначена за постоянен обект, мястото на изпълнение на същата ще е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност – Румъния. За физическото лице – доставчик на услугата, възниква задължение за регистрация по реда на чл.97а от ЗДДС, тъй като на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Легално определение за „постоянен обект” и „лице, установено на територията на страната” са дадени в §1, т.10 и т.11 от ДР на ЗДДС.
Съгласно чл.97а, ал.4 от ЗДДС физическото лице е длъжно да подаде заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/. Лице, което е регистрирано на основание чл.97а от закона и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл.96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл.100, ал.1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор /чл.97а, ал.5 от ЗДДС/.
В случай, че постоянният обект, на който е предоставена услугата се намира в България, тогава мястото на изпълнение на услугата е в България. Физическото лице изпълнява облагаеми доставки на услуги, които образуват облагаем оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС. Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Фактура може да не се издава в случаите, предвидени в чл.113, ал.3 от ЗДДС.
В случай, че се издава фактура, същата задължително съдържа всички реквизити, посочени в чл.114, ал.1 от ЗДДС, независимо дали лицето е регистрирано или нерегистрирано за целите на ЗДДС. След регистрацията по ЗДДС, освен изискванията на чл.114 от закона, издаваните фактури следва да отговарят и на изискванията на чл.78 от ППЗДДС. Съгласно чл.78, ал.1 от правилника бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по ЗДДС лица на основание, различно от регистрация по чл.97а, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването: пореден номер; гриф „оригинал” на първия екземпляр; наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава; идентификационен номер по ДДС по чл.94, ал.2 от закона.

Оценете статията

Вашият коментар