№ 97-00-205
Дата:19.05.2012 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 7;
ЗДДФЛ, чл. 19, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 8;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 9;
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено вна НАП и с вх. № 97-00-205 от 08.04.2011 г., изразявам следното становище:
В писмото сте описали, че Застрахователно акционерно дружество ”………… – клон София” осъществява дейността си в България при условията на свободата на установяване като клон на Застрахователно акционерно дружество ”…………….”, създадено и лицензирано съгласно законите на Унгария. Клона има намерение да дистрибутира застрахователен продукт на компанията-майка, като за тази дейност тя ще заплаща на клона договорена цена – комисиона, формирана като процент върху реализирания премиен приход от продажбите. Администрирането и отчитането на продажбите ще се осъществява при следните условия:
1. Продажбата на застрахователни договори ще се извършва от застрахователните консултанти на ЗАД ”……….. – клон София”. Страна по застрахователните договори ще бъде ЗАД ”……………. – Унгария”, като полиците ще бъдат администрирани директно в информационната система на компанията майка вУнгария.
2. Признаването на премийния приход и съвкупните аквизационни разходи ще бъде извършвано от компанията – майка в Унгария.
3. Разходите за формиране на технически резерви ще бъдат признавани директно във финансовия резултат на ЗАД ”………………. – Унгария”.
4. Техническите резерви ще бъдат инвестирани от компанията майка, като част от целия й портфейл, в това число от техническите резерви по сключени застрахователни договори на територията на Унгария.Доходът, реализиран от инвестиране на техническите резерви ще се разпределя между клиентите от ЗАД ”……….. – Унгария”.
5. Изплащането на застрахователни суми и откупни стойности на клиенти ще се извършва за сметка на компанията майка чрез клона в България.
В запитването не сте предоставили информация за вида на застраховките, както и за лицата, с които се сключват въпросните застрахователни договори, но най-вероятно става въпрос за местни физически лица.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се формира данъчният финансов резултат на клона, подлежащ на облагане в България, като се имат предвид описаните условия и с какви документи следва да бъде доказан пред данъчните органи. Достатъчно ли е от данъчна гледна точка, облагаемите приходи от дейността на клона, свързани с продажбите на застрахователния продукт да се формират на база на договорената цена за дистрибуцията му между компанията майка и клона, определена като процент върху реализирания премиен приход от продажбите?
2. Клиентите, сключили такъв застрахователен договор могат ли да ползват данъчните преференции съгласно чл. 19 от ЗДДФЛ?
3. Облагаем ли е при изплащане на клиента, доходът от инвестиране на технически резерви, при условие че е реализиран чрез компанията – майка и по реда на кое законодателство – българското или унгарското?
4. Изплатените застрахователни суми и откупни стойности на клиенти подлежат ли на облагане с окончателен данък съгласно разпоредбите на чл. 38, ал. 8 и чл. 38, ал. 9 от ЗДДФЛ?
С оглед изложената обща фактическа обстановка и поставените въпроси Ви уведомявам следното:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 1, т. 3 във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗКПО по реда на този закон се облага печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност като за дейността си чрез място на стопанска дейност в България чуждестранните юридически лица се явяват данъчно задължени по ЗКПО лица. В конкретния случай за дейността си в България, осъществявана чрез клона, Застрахователно акционерно дружество ”…………… – Унгария” се явява данъчно задължено по ЗКПО лице и подлежи на облагане с корпоративен данък.
Определянето на данъчния финансов резултат следва да се извършва в съответствие с правилата, предвидени в ЗКПО, които са приложими и по отношение на местните юридически лица, както и съобразно разпоредбите на чл. 155 – 157 от същия закон. Тези разпоредби регламентират специфични правила за определяне на данъчния финансов резултат при трансфери между място на стопанска дейност в страната и друга част на същото предприятие, разположена извън страната.
На база на изложеното във Вашето запитване, считам че дейността осъществявана чрез клона е дейност по застраховане извършвана от застраховател а не дейност на застрахователен посредник, дистрибутиращ застраховки за ”…………….. – Унгария”. В тази връзка приходите и разходите, които следва да бъдат признавани за целите на определяне на данъчния финансов резултат на мястото на стопанска дейност са приходите от дейността му по продажба на застрахователни договори (приходи от премии по застраховки) и свързаните с тях разходи а не приходи от комисионни,формирани като процент върху реализирания премиен приход от продажбите, съответно причислимите към подобна дейност разходи. Аргументи в тази насока се съдържат включително и в разпоредбите на Кодекса за застраховането /КЗ/, касаещи правото на установяване на територията на България на застрахователи от държави членки на ЕС, в частност например чл. 52 и чл. 112, ал. 1 от КЗ.
По втори въпрос: На основание чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки “Живот“ в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни основи по чл. 17.В § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ е дадена легална дефиниция на понятието “застраховки “Живот“, а именно това са видовете застраховки по раздел I, т. 1 и 3 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането (КЗ), сключвани от застрахователи, лицензирани съгласно Кодекса за застраховането, или от застрахователи със седалище в държава – членка на Европейския съюз, или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, извършващи дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги. Следователно, данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ може да се ползва само по отношение на следните застраховки “Живот“:
1. Застраховка “Живот“ и рента:
а) застраховка “Живот“ с покритие на рисковете “смърт“ или “доживяване на определена възраст“, или “доживяване на определена възраст или по-ранна смърт“;
б) застраховка за пенсия или рента, включваща спестовна част и задължение за еднократни или периодични плащания.
3. Застраховка “Живот“, свързана с инвестиционен фонд и при условие, че тези застраховки са сключени със застраховател, който отговаря на изискването на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ.
Предвид това, ако в случая се касае за видове застраховки по раздел I, т. 1 и 3 от приложение № 1 към КЗ, физическите лица ще могат да ползват данъчно облекчение на основание чл. 19 от ЗДДФЛ, и при условие, че ”Застрахователно акционерно дружество …………… – Унгария” отговаря на изискванията на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДФЛ.
По трети въпрос: На основание чл. 13, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ „доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори” не подлежат на облагане имайки предвид, че „доходи от инвестиции на техническите резерви” по силата на § 1, т. 15 от ЗДДФЛ е разпределената от застраховател по партидите на застрахованите лица част от нетния финансов приход от инвестициите на средствата на математическия (премийния) резерв. В този смисъл, ако лицата придобиват такива доходи, същите няма да подлежат на облагане в България на основание цитираната разпоредба, независимо че са реализирани чрез компанията – майка в Унгария.
По четвърти въпрос: По отношение на изплатените застрахователни суми са приложими разпоредбите на чл. 38, ал. 8 и 9 от ЗДДФЛ на основание на които брутната сума на дохода подлежи на облагане с окончателен данък (с изключение на доходите, съответстващи на частта от премиите, за които не е ползвано данъчно облекчение по реда на чл. 19 от същия закон). Следва да имате предвид, че на основание чл. 65, ал. 7 от ЗДДФЛ застрахователното дружество има задължение за удържане и внасяне на данък за тези доходи само когато е местно лице. В останалите случаи на основаниечл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ данъка се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/