Изх. №23-30-32
19.04.2017 г.
чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-30-32/05.04.2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Служител на Посолството на Х, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е получил обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) при пенсиониране в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, за това че е работило за същия работодател през последните 10 години Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Подлежи ли на облагане по реда на ЗДДФЛ изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ?
2. В случай че обезщетението подлежи на облагане, каква е установенатапроцедура за декларирането му пред българските данъчни власти от страна на Посолството?
Предвид изложените обстоятелства, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба. На основание чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ не подлежат на облагане обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това означава, че тази сума не подлежи на данъчно облагане по реда на ЗДДФЛ, съответно за Посолството не възниква задължение за деклариране на изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ пред НАП.’