ЗДДФЛ, чл.24,КСО, чл.4, aл. 1, т. 7,КСО, чл.127,ЗДДФЛ, чл.4,ЗДДФЛ, чл.37,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 1

2_2491/25.09.2008 г.
ЗДДФЛ – чл.4, 24,37
КСО – чл.4, ал.1, т.7, чл.127
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.1
Според изложената в запитването Ви фактическа обстановка физическо лице – италиански гражданин получава ежемесечно възнаграждение като управител на българско търговско дружество. Лицето не пребивава на територията на РБългария и няма ЕГН.
Въпросите, които поставяте са следните:
1.Следва ли лицето да бъде осигурявано, за кои осигурителни случаи и как да бъде отразенаинформацията в декларация обр.1?
2.Дължи ли лицето данък върху дохода и по какъв ред?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
1. По отношение приложението на ЗДДФЛ:
За данъчното облагане на дадено физическо лице през определена данъчна година съществено и определящо значение е квалифицирането му като местно или чуждестранно лице.
По смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърли 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Периодът на престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в България. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
По метода на изключване чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ, като тези лица са данъчно задължени само за придобити доходи от източници в България /чл.7 от ЗДДФЛ/. Доходите, които са от източник в България са изрично изброени в чл.8 на ЗДДФЛ.
Следователно по повод данъчното облагане на италианския гражданин въникват две хипотези:
A.Лицето се счита за местно по смисъла на ЗДДФЛ.
B.Лицето се счита за чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ.
А.Ако се счита за местно лице, по отношение облагането му с данък са проложими разпоредбите на чл.24 от ЗДДФЛ, във връзка с §1, т.26, б.”з” от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно §1, т.26, б.”з” от ДР на ЗДДФЛ трудови правоотношения са и правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия. Облагаемият доход за доходите от трудови правоотношения се определя по реда на чл.24 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа по реда на чл.25 от ЗДДФЛ.
В.Ако се счита за чуждестранно лице, по отношение облагането му с данък са проложими разпоредбите на чл.37 от ЗДДФЛ. С окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ се облагат изброените в чл.37, ал.1 от глава шеста на ЗДДФЛ доходи от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. В точка 9 на разпоредбата са посочени доходите от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия. Ставката на окончателния данък по чл.37 е 10 на сто /чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ/. На основание чл.65 от ЗДДФЛ данъкът за дохода по чл.37, ал.1, т.9 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието. Когато доходите по чл.37 са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл.46 се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в тримесечен срок, определен по реда на чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ.
Предприятията, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.
Следва да се има в предвид, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от РБългария, обнародвани и влезли в сила. Ако със страната, от която е конкретното физическо лице, РБългария има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), същото следва да докаже основание за прилагането й по реда на раздел III от глава шестнадесетаот Данъчно – осигурителния процесуален кодекс.
2. По отношение приложението на осигурителното законодателство:
От 1 януари 2007г. – датата на пълноправното членство на Република България в Европейския съюз за всички български граждани и институции са приложими Регламент /ЕИО/ №1408/71 за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността и Регламент /ЕИО/ №574 за определяне на реда за прилагане на Регламент /ЕИО/ №1408/71.
Правилата на Регламент 1408/71 се прилагат в страните-членки на Европейския съюз /27 държави/, Европейската икономическа зона /Исландия, Норвегия и Лихтенщайн/ и Швейцария.
Приложимото законодателство, т.е коя социално осигурителна схема се прилага за лицата, за които се прилага Регламент /ЕИО/ №1408/71 се определя съгласно Дял ІІ – „Приложимо законодателство”.
Съгласно чл.13 /1/ от същия, основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на само една държава членка и съобразно чл.13 /2/ това е държавата на чиято територията е наето на работа лицето, дори ако пребивава на територията на друга държава членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето което го е наело на работа е на територията на друга държава членка.
С цел да не се ограничава свободното движение на хора и за преодоляване на административните усложненияв регламента се допускат и редица изключения, едно от които е по отношение на лицата, които упражняват повече от един вид дейност.
Предвид това, ако по отношение на лицето са приложими Регламент /ЕИО/ №1408/71 и Регламент /ЕИО/ №574 за да получите конкретен изчерпателен отговор коя социално осигурителна схема е приложима по отношение на лицето следва да посочите редица допълнителни уточняващи обстоятелства като например – упражнява ли и друга трудова дейност лицето; какъв е вида на дейността; в качеството наето лице или самостоятелно заето лице я извършва; на територията на коя държава извършва дейността и др.
В случай, че по отношение на лицето е приложимо българската социално осигурителна схема, т.е българското законодателство, то за упражняваната от него трудова дейност по договор за управление и контрол принципно се дължат следните видове осигурителни вноски:
?Социално осигурителни вноски по реда на чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване. В изпълнение на чл.6, ал.3 от КСО осигурителните вноски се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношението визирано в чл.6, ал.3 на КСО.
?Вноски за допълнително задължително социално осигуряване по реда на чл.127 от КСО. Задължението за осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд е за лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване при спазване на разпоредбите на чл.157 от КСО.
?Здравноосигурителни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване. Здравноосигурителната вноска, определена по реда на чл.29, ал.3, се определя върху дохода върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване.

Оценете статията

Вашият коментар