2_249/23.03.2017г.
ЗМДТ – чл.10
ЗС – чл.110
В запитването описвате, че желаете да получите методологически указания облага ли се с данък недвижими имоти производствен обект, представляващ силоз за цимент. В издаденият му технически паспорт, същия е определен като съоръжение. В последващо описание е определен като сграда – склад за цимент с определена разгъната застроена площ, стоманобетонна монолитна конструкция, ел.инсталация.
С оглед изложеното в запитването и при сега действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
На основание чл.10, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
ЗМДТ не съдържа легално определение на понятието „сграда“. Няма такова определение и в други нормативни актове.
Съгласно чл.37, ал.1 и ал.2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове „думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт.“
В случая законодателят не е определил специален смисъл на думата „сграда“, поради което следва, че тя е употребена в общоприетия смисъл. Общоприетото значение на “сграда“ е “постройка със стени и покрив, здание“ (Български тълковен речник, изд.“Наука и изкуство“ 1999 г., стр. 872). Това общоприето днес значение на думата е било част от действащото право. Съгласно чл. 164 от Закона за благоустройството на населените места /ЗБНМ/, в сила до 01.01.1950 г., сграда /постройка/ е „всеки строеж над или под земята, ограничен от страни със стени или колони, а отгоре – с покрив и предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди“. Видно е, че съществувалата в годините легална дефиниция на понятието “сграда“ до такава степен се е утвърдила в правото с общоприетия смисъл на думата, че законодателят е сметнал за ненужно изричното му легално дефиниране.
Освен общоприетото значение на думата законодателят е установил и едно специфично качество на сградите. Съгласно чл. 110 от Закона за собствеността /ЗС/ сградите са постройки, които са прикрепени трайно към земята. Това принципно положение се извлича отопределението за недвижими вещи, дадено в чл. 110 с.з., съгласно което „недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко,което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката“.
От цитираните разпоредби могат да се изведат три основни критерии за определяне на една постройка като „сграда“, а именно: тя е трайно прикрепена към земята, има стени и покрив.
За установяването на съдържанието на понятието „трайно прикрепена към земята“се използва легалното определение на противоположното понятие – „преместваем обект“, дадено в § 5, т. 80 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според този текст „преместваем обект“ е ‚обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя“. По аргумент на противното, постройка, която не може да бъде отделена от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура при посочените условия е сграда (в този смисъл е решение № 8797 от 2015 г. по адм. дИзх. № 11392/2014 г. на ВАС).
Другите основни критерии за дефинирането на една постройка като „сграда“ са наличието на покрив и стени. Според цитираното вече определение на чл. 164ЗБНМ, отм., сградата “отстрани е ограничена със стени или колони, а отгоре – с покрив“. В същия смисъл е и определението за сгради, съдържащо се в методологичните бележки към Класификацията на сградите и строителните съоръжения /КСС-2001/, утвърдена със заповед на председателя на НСИ.
С оглед общоприетото значение на понятието „сграда“ и споменатите определения считам, че за целите на данъчното третиране по ЗМДТ ако по отношение на силоза за цимент са налице горните критерии, следва да бъде определен като „сграда“ и подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти.
Преценката за наличие на критериите за определяне на силоза за цимент като „сграда“ в конкретния случай е от компетентността на служителите на общинската администрация, разполагащи с права и задължения на органи по приходите в производствата по Данъчно –осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Доколкото от представените документи могат да бъдат направени противоречиви изводи, считаме, че органите по приходите биха могли да се възползват от възможността предоставена им в чл.60 от ДОПК. Тази разпоредба предвижда когато за изясняване на някои възникнали в производството въпроси са нужни специални знания, каквито органът по приходите няма, да бъде възложена експертиза по реда, регламентиран в раздел ІІІ, глава осма от ДОПК.’