1151/28.08.2013г.
чл.26 и чл.50 от ЗДДФЛ
Като физическо лице, регистрирано по чл.97а от ЗДДС, сте сключили договор за извършване на клинични изпитвания на лекарствени средства с фирма, регистрирана в Австрия. Предстои Ви да получите банков превод от австрийската фирма по личната Ви сметка, която сума представлявавъзстановяване на транспортни разходи и разходи за храна на пациенти, които са участвали в клиничното проучване, за което сте представили разходооправдателни документи. Посочвате, че възстановяването на тези разходи са предвидени в договора Ви с австрийската фирма.
Поставяте следните въпроси:
1.След получаване на превода от чужбина, необходимо ли е издаването на фактура на австрийската фирма за одобрените разходи, която да се посочи във VIES декларацията и да намери отражение в годишната данъчна декларацияпо чл.50 от ЗДДФЛ за 2013 г. като получен доход от чужбинаили не следва да се издава фактура, т.к. това са фактически разходи за други лица – пациенти по проучването, като на Вас се възстановяват платените от Вас средства в тази връзка?
Във връзка с изложената в запитването не достатъчно ясна фактическа обстановка, предвид факта, че към същото не е приложен сключения между страните договор, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС, както и ЗДДФЛ изразявам следнотопринципно становище:
1. По смисъла на ЗДДС и ППЗДДС
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Относно включването в данъчната основа на доставката на разходите за транспорт на пациентите, които са участвали в клиничното проучване, както и разходите за храна, следва да имате впредвид, че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, без данъка по този закон.
Разпоредбата на чл.26, ал.3, т.3 от ЗДДС указва, че данъчната основа по ал. 2 на същия член се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
Ако в сключения между страните договор е предвидено в дължимото възнаграждение за извършена доставка по чл.21, ал.2 от ЗДДС, свързана склинично изпитване на лекарства, с място на изпълнение на територията на друга държава членка, с получател регистрирано по ДДС лице от тази държава, да се включват и съпътстващите разходи като разходи за транспорт на пациентите иразходите за храна, същите ще са част от данъчната основа на тази доставка и следва да се фактурират, съответно да се включат и във VIES-декларацията по чл.125 от ЗДДС.
В случай, че получената сума от чуждестранното дружество не е договорена като възнаграждение за предоставената от Вас услуга за клинични изпитвания на лекарства, а е свързана с покриване на транспортните разходи на пациентите и разходите им за храна и Вие сте само посредник по разплащанията между физическите лица и чуждестранното лице, с тези разходи не следва да се увеличава данъчната основа на доставката и същите няма да намерят отражение в издаваната фактура за услугите, както и във VIES декларацията.
2. По смисъла на ЗДДФЛ
Аналогично на цитираното в частта по ЗДДС, данъчната основа за облагане с данък върху доходите ще включва разходите за транспорт и за храна на пациенти, само в случай, че те са елемент на договореното възнаграждение между Вас и австрийския възложител.’