здравно осигуряване на чуждестранен гражданин с разрешено, продължително пребиваване в Република България

1217/ 18.08.2011 г.
ЗЗО-чл.33, т.3
ОТНОСНО: здравно осигуряване на чуждестранен гражданин с разрешено, продължително пребиваване в Република България
Съгласно изложеното, Вие сте гражданин на Руската федерация и сте омъженаза български гражданин. От 08.06.2004 г. получавате пенсия за осигурителен стаж и възраст отпусната от Националния осигурителен институт/НОИ/. Няколко години сте били в Гърция и след завръщането Ви през 2010 г. е бил отнет единният Ви граждански номер/ЕГН/, след което сте получилиразрешение за продължително пребиваване в РБългария с личен номер на чужденец/ЛНЧ/. Във връзка с продължаване срока запребиваване в България сте подали искане за издаване на документ/удостоверение/ за непрекъснати здравноосигурителни права в ТД на НАП …….., Офис ………….. от където сте получили отказ за издаване на документа, поради липса на ЕГН. Във връзка с изложеното и поради получаваната пенсия от НОИ /по ЛНЧ/, считате, че подлежите на здравно осигуряване и желаете да получите разяснения за здравноосигурителния си статус, тъй като без удостоверение няма да Ви бъде продължено разрешението за пребиваване.
С оглед изложената фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, свързана със здравното осигуряване, изразяваме следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/.
Лица, които не са български граждани, също са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия.
Съгласно чл. 33, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Чуждите граждани или лицата без гражданство, които имат разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, са включени в кръга на осигурените лица от 01 февруари 2011 г.
От цитираните разпоредби е видно, че чуждите граждани или лицата без гражданство попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване в случаите, когато:
– имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България;
– не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България чужденците пребивават в България:
– краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
– продължително – с разрешен срок до една година;
– дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
– постоянно – с разрешен неопределен срок.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, съответно ал. 4 в редакцията до 31.12.2009 г.
От изложеното в писмото Ви става ясно, че Вие сте със статут на продължително пребиваваща в страната, поради което не подлежите на здравно осигуряване по реда на ЗЗО и няма задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски по българското законодателство.
На 27 февруари 2009 г. в Москва беше подписан Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност . Същият е обнародван в ДВ. бр. 20 от 12 март 2010 и е в сила от 20 март 2010 г.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Съгласно тази разпоредба, по отношение на България, Договорът се отнася до:
– обезщетения за временна неработоспособност;
– обезщетения за майчинство;
– семейни помощи за деца;
– пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
– пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
– наследствени пенсии;
– пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
– помощ при смърт.
А по отношение на Руската федерация Договорът се отнася до:
– обезщетения за временна нетрудоспособност;
– обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
– обезщетения за погребение;
– трудови пенсии за старост (в т. ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
– социална пенсия;
– плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
Видно от горецитираната разпоредба, в материалния обхват на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване.
В случай че лицето е гражданин на Руската федерация, за него следва да се приложи общия ред за здравното осигуряване на чуждите граждани, изложен по горе, т.е. за да подлежат на здравно осигуряване, следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »