5_20-00-1230/08.09.2009г.
КСО, чл.4, ал.3, т.2, чл.4, ал.1, т.7, чл.10;
НООСЛБГРЧ, чл.1, ал.1, т.2;
ЗДДФЛ, чл.29, т.2, т. 30 на §1 от ДР на ЗДДФЛ, чл.24, §1, т.26 от ДР на ЗДДФЛ;
ЗДДС, чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3;
Фактическа обстановка: Няма
Въпроси: 1. Коя дейност се определя като «трудова дуйност на съдружници по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО?
2. Доходът от «трудова дейност» по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО представлява ли доход от извънтрудово правоотношение по смисъла на чл.29, т.2 от ЗДДФЛ?
3. Доходът от извършвана «трудова дейност» по чл.4, ал.3, т.2 от КСО е ли доход от «независима икономическа дейност» по чл.3 от ЗДДС?
По 1-ви въпрос: Коя дейност се определя като „трудова дейност” на съдружници в търговско дружество по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО:
Основание за осигуряване на съдружниците в търговски дружества е личната им трудова дейност в това качество,съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Трудовата дейност като основание за осигуряване е изрично релевирана в чл.10 от КСО и чл.1, ал.1 и ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/.
Личната трудова дейност не трябва да се отъждествява със стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност се приема всяко действие на съдружника по повод функционирането на фирмата след вписването й в съдебния регистър.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица и българските граждани на работа в чужбина, започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Обстоятелството, че в съдебното решение съдружникът е посочен като управител не е достатъчно основание за възникване на задължението за осигуряване като самоосигуряващо се лице. Това основание произтича от личното упражняване на това право без възнаграждение или извършването от него на всякаква друга дейност /без трудово правоотношение/ във връзка с дружеството.
Обръщаме Ви внимание, че управлението на фирмата срещу възнаграждение за това, т.е. по договор за управление и контрол обуславяреда за осигуряване на лицето на това основание, а именно по реда начл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Във връзка с гореизложеното, ако съдружникът в търговско дружество осъществява управление и контрол в дружеството без договорено възнаграждение, той следва да се осигурява като самоосигуряващо се лице, на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО, дори и когато е вписан в съдебното решение като управител. По този ред се осигурява и за всяка друга трудова дейност в дружеството без възнаграждениеили срещу възнаграждение, получено за работа без трудово правоотношение.
По 2-ри въпрос: Доходът от извършена трудова дейност” на съдружници в търговско дружество по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО представлява ли доход от извънтрудово правоотношение по смисъла на чл.29, т.2 от ЗДДФЛ:
Съгласно чл.29, т.2 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя като придобитият доход се намалява 25 на сто разходи за доходи от упражняване на свободна професия или от възнаграждения по извънтрудови правоотношения.
В запитването поставяте въпроса представлява ли доход по „извънтрудово правоотношение”, предвид разпоредбата на чл.29, т.2 от ЗДДФЛ, възнаграждението от извършена „трудова дейност” на съдружник в търговско дружество, който сеосигурява по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
По смисъла на дефиницията дадена в т.30 на §1 от ДР на ЗДДФЛ„извънтрудови правоотношения” са правоотношенията извън тези по т.26 (трудови правоотношения), т.28 (занаят) и т.29 (свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическото лице.
Дефиниция на „трудови правоотношения” е дадена в т.26 на §1 от ДР на ЗДДФЛ, като по смисъла на буква „а” и буква „з” такива са правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда и правоотношенията по договори за управление и контрол. Доходите от трудови правоотношения подлежат на облагане по чл.24 от ЗДДФЛ. В конкретния случай облагането по реда на чл.24 от ЗДДФЛ няма да се приложи, тъй като съдружникът не получава доходи от трудовиправоотношения по смисъла на §1, т.26 от ДР на ЗДДФЛ (няма сключен трудов договор по КТ или договор за управление и контрол с търговското дружество).
Възнагражденията са получени за извършена дейност с личен труд в дружеството,поради което същите подлежатна облагане по реда на чл.29, т.2 от ЗДДФЛ, като доходи по извънтрудови правоотношения (граждански договор).
По 3-ти въпрос: Доходът от извършваната„трудова дейност” на съдружници в търговско дружество по смисъла на чл.4, ал.3, т.2 от КСО представлява ли доход от извършена „независима икономическа дейност” по смисъла на чл.3 от ЗДДС:
Предвид обстоятелството, че не сте посочили конкретна фактическа обстановка и от запитването не става ясно дали зададените от Вас въпроси са свързани с Вашите задължения или със задължения на трети лица, изразявам следното принципно становище:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Определение на понятието “независима икономическа дейност“ е дадено в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС /доп. ДВ, бр. 108/2007 г., в сила от 19.12.2007 г./ и според нея това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В допълнение чл. 3. ал. 3 ЗДДС предвижда безспорно ясно случаите, при които не е налице извършване на независима икономическа дейност, а именно:
1. дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово;
2. (изм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
‘
Вх.№ 5_20001230 от 08.09.2009 Отг. ОУИ София | 20-00-1230_ 09_OZ_5_02_03_08