ЗДДФЛ, чл.31, aл. 1,ЗДДФЛ, чл.32,ЗДДФЛ, чл.44

Телефон: (02) 98593759Факс: (02) 987 7046
5.Изх. № 23-22-2480/25.01.2011г.
ЗДДФЛ чл. 31, ал.1 ;чл. 32; чл. 44
Според фактите от запитванетосте регистриран едноличен търговец, с основна дейност Стоматологично лечение. Притежаватесграда, която сеотдава под наем.
Въпросът който поставяте е: По какъв ред следва да определите доходите си за облагане от дейността по предоставяне под наем на недвижими имоти като физическо лице – по реда на раздел ІІ от ЗДДФЛ или по чл.31 от същия закон за 2009г.
От изложената фактическа обстановка в запитването Ви не става ясно по какъв начин сте придобили имотите, с каква цел, колко са на брой, поради което изразяваме принципно становище по поставените въпроси.
Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба /чл.26, ал.1 ЗДДФЛ/.
Търговец по смисъла на чл.1 от Търговския закон е всяко физическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките по чл.1, ал.1 от ТЗ.За да се определи една сделка като търговска е необходимоизвършването им да е по занятие, а не да има случаен характер, да бъде системно с цел извличане на печалба, в свой частен интерес.Деленето на сключваните от лицата сделки,от името на физическите лица или чрез персонализацията на едноличния търговец, е ирелевантно досежно данъчното облагане, когато същите са търговски сделки, тъй католицетодейства в качеството на търговец. Сключените от лицето, първоначални и последващи сделки, свързани с построяването или закупуването на недвижими имоти и последващото им отдаване под наем могат дасе определят като търговски, тъй като са извършени по занятие и с цел извличане на печалба.
Търговският закон определя за търговеци всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже и ако дейността не е сред посочените в чл.1 от Търговския закон. Съгласно чл.286 от ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятиеивинаги е търговска, независимо от качеството на лицата, които ги извършват, когато се касае за сделки по чл.1, ал.1 отТърговския закон. При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
Обстоятелството, че регистриран едноличен търговец не е сключвал търговските си сделки в това качество, не може да доведе до различен режим на формиране на облагаемия му доход от този по чл. 26 от ЗДДФЛ, тъй като ЗДДФЛ препращакъм същия член за определяне наоблагаемия доход от стопанска дейности на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец.Различно от това тълкуване би довело до различно данъчно третиране на едни и същи доходи от стопанска дейност на лица, които са вписани в търговския регистър като еднолични търговци и тези, които нямат такава регистрация, но са търговци по смисъла на ТЗ.
Признаването на търговско качество на едно физическо лицечрез регистрирането му като едноличен търговец разширява неговатаправоспособност. Нов правен субект не възниква. С оглед правната същност на едноличния търговец като субект на търговското, гражданското и данъчното право не съществува отделна и независима правосубектност, между него ифизическото лице, което го е регистрирало по Търговския закон. Предвид на това данъчно задължено лице за целите на ЗДДФЛ в случаите, когато физическо лице осъществява дейност отдаване под наем на недвижими имотикато търговец е физическото лице и тое правният субект, носител на данъчното задължение по ЗДДФЛ. В тази връзка при определяне облагаемия доход следва да се приложичл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, като годишната данъчна основа се формирапо реда на чл.28 от с.з., а данъчната ставка е 15 на сто съгласночл.48, ал.2 от закона.
Ако придобитият доход от отдаване на имущество под наемне е вследствие на сключени търговски сделки в качеството Ви на търговец, то следва да определите облагаемият си доход по правилата на чл.31 от ЗДДФЛ, а годишната данъчна основа – съобразно чл.32 на с.з. Облагаемият доход от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи. Годишната данъчна основа на местни физически лица от наем се определя, като облагаемият доход по чл.31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави заданъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване.
Авансовото облагане на доходите от наем е регламентирано в чл.44 от ЗДДФЛ.
Данъчната основа за облагане в годишен размер на доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя съгласно разпоредбата на чл.32 от ЗДДФЛ. Годишната данъчна основа по чл. 32 еелемент на общата годишна данъчна основа по чл. 17от закона.Размерътна данъкавърхуобщата годишна данъчна основасе определя като общата годишна данъчна основапо чл. 17 се умножиподанъчна ставка 10 на сто. / чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /.

Оценете статията

Вашият коментар