2_1835/13.12.2012 г.
ЗДДФЛ 13, ал. 1, т. 1, буква „а”
ЗДДФЛ 33, ал. 1
ЗДДФЛ чл.37, ал.1, т.10
ЗДДФЛ чл.50
ЗДДФЛ чл.55, ал.1 и ал.2
ЗДДС чл. 3, ал. 2
ЗДДС чл. 96, ал. 1
ЗДДС чл. 45, ал. 3
ДР на ЗДДС § 1, т. 5 и т.6
Отправили степисмено запитванедоДирекция ОУИ-… свързано с приложението наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица / ЗДДФЛ /и Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Посочване, че сте гражданин на Кралство Дания.
Според фактите в запитването сте продали и Ви предстои да отчуждите следните недвижими имоти:
1.На 11.05.2010 г. заедно със съпругата Ви сте продали ? идеална част от апартамент, находящ се в България, целият за сумата от 171 200 евро. Целият имот е закупен за сумата от 96 638 евро на 13.12.2006 г.. Сградата е въведена в експлоатация на 17.10.2006 г..
2.На 20.12.2012 г. Ви предстои продажбата на апартамент, находящ се в България, за сумата от 57 300 евро. Имотът сте закупили в съсобственост заобщата сума сума от 50 647,50 евро на 13.09.2012 г.. Вашатаидеална част е 1/6. Сградата е въведена в експлоатация на 09.08.2007 г..
В предходните 12 месеца нямате други доходи, реализирани в България.
Поставили сте следните въпроси:
1.По ЗДДФЛ: Следва ли да декларирате в годишната си данъчна декларация за 2012 г. продадения дял от апартамент през 2012г.?Каква следва да бъде данъчната основа за облагане на дохода?
2.По ЗДДС:Ще подлежите ли на задължителна регистрация по ЗДДС за описания доход от България?
От запитването е видно, че не сте посочиличуждестранно или местно лице се явявате по смисъла наЗДДФЛ през 2012 г., за целите на данъчното облагане, с оглед различното данъчно третиране, предвид което в становището ще бъдат разгледани и двете хипотези, съгласно приложимите норми на Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/.
Съгласно чл.3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/, данъчно задължени лица /ДЗЛ/ са местните и чуждестранните физически лица /ЧФЛ/, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Местно физическо лице /МФЛ/ за данъчни цели, без оглед на гражданството, се определя на основание едно от изискванията регламентирани в чл.4 от ЗДДФЛ. Съответно, ЧФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ. МФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а ЧФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Следователно, от основно значение за правилното прилагане нормите на ЗДДФЛ е определяне качеството на физическото лице – дали е местно или чуждестранно
Правилата за класифицирането на доходи, като доходи от източници в нашата страна са регламентирани с разпоредбите на чл.8 от ЗДДФЛ. В тези разпоредби са визирани и конкретни видове доходи, които, при наличието на регламентираните в закона условия, се смятат за доходи от източници в Република България, в т.ч. садоходите от продажба на недвижимо имущество, находящо се на територията на страната.
Облагане доходите от продажба на недвижимо имущество на местно физическо лице:
На основание чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), не подлежат на облагане доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:
-един недвижим жилищен имот, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години;
-до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти, независимо отброя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години.
Видно от цитираната разпоредба, за целите на данъчния закон, следва да се прави разлика между понятията „недвижим жилищен имот” и „недвижим имот”. Предвид нормата на § 1, т. 51 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, „недвижим жилищен имот” във връзка с прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 1 е недвижим имот, който към момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди.
Понятието „дата на придобиване” няма собствена дефиниция в ЗДДФЛ или в друг данъчен закон. Предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България.
В разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „а” от ЗДДФЛ законодателят е указал, че доходът от продажбата/замяната на „един недвижим жилищен имот” е необлагаем само ако между датата на придобиването на този жилищен имот и датата на продажбата или замяната са изминали повече от три години. Предвид на това, изискването имотът да служи за задоволяване на жилищни нужди трябва да е било изпълнено в рамките на поне три години преди продажбата му. В този смисъл за дата на придобиване на недвижимия жилищен имот следва да се приеме датата на въвеждането му в експлоатация, съобразно действащото законодателство, тъй като от тази дата се счита, че той може да служи за задоволяване на жилищни нужди.
По отношение на втората хипотеза, ако лицето ги е придобило преди издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация, на етап „груб строеж”, до датата на продажбата 5 годишния срокследва да е изтекъл, зада попадне доходътв обхвата на необлагаемите,
В случай, че доходите от продажба на недвижимо имущество не попадат в обхвата на необлагаемите доходи, при формирането на облагаемия доход и на годишната данъчна основа за тези доходи следва да се прилагат разпоредбите на чл. 33 и 34 от ЗДДФЛ. На основание чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Продажната цена включва всичко придобито във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ). Цената на придобиване на имуществото се определя по реда на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ, като в общия случай това е документално доказаната цена на придобиване на имота.
За придобитите облагаеми доходи от продажба на недвижими имоти местните физически лица подават годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ в срок до 30 април 2012 г..
Облагане доходите от продажба на недвижимо имущество на чуждестранно физическо лице:
На основание чл.37, ал.1, т.10 от ЗДДФЛ,с окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ се облагат доходите от продажба на недвижимо имущество, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Окончателният данък се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото намалена с 10 на сто разходи. Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването им /чл.10, ал.3 от ЗДДФЛ/.
В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.6 вр. чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се внася от лицето придобило дохода, до 15 число на месеца следващ тримесечието на придобиване на дохода.Съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДФЛ когато чуждестранното физическо лице е получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, данъкът се внася в ТД на НАП по постоянния адрес на пълномощника.Когато не може да се установи мястото на внасяне на данъка, данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП – София.
За придобитите доходи, чуждестранното лице следва да подаде декларация по чл.55, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДФЛ, в срока за внасяне на данъка по чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ.
В случай, че сте чуждестранно лице по смисъла на ЗДДФЛ, придобитите доходи от продажба на имущество, биха били необлагаеми с окончателен данък, ако попадат в разпоредбата на чл.13, ал.1, т.1 б.”а” и „б” от ЗДДФЛ,и сте установен за данъчни цели в държава членка на Европейския съюз или в друга държава – член на Европейското икономическо пространство/чл.37, ал.7 от ЗДДФЛ/.
По аргумент от разпоредбата на чл.37, ал.8 от ЗДДФЛ при последваща проверка от приходна администрация, чуждестранното лице следва да разполагас документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която е установено за данъчни цели Този документ, както и тези доказващи наличието на обстоятелства по чл.13 от закона са доказателствоза основанието за невнасяне на данък, спрямо лицето приложило разпоредбата на чл.37, ал.8 от ЗДДФЛ.
Следва да се има в предвид, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от РБългария, обнародвани и влезли в сила.
По приложението на ЗДДС
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение на резултатите от нея.
Легално определение на понятието „независима икономическа дейност” е дадено в чл. 3 ал. 2 от ЗДДС, според което това е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Извършването на разпоредителни сделки с недвижими имоти няма да представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, само ако се извършва еднократно, а не редовно или по занятие. Сделките ще попадат извън обхвата на ЗДДС и няма да представляват доставки по смисъла на ЗДДС.
В случаите, когато физическо лице, макар, че не е регистрирано по ЗДДС извършва множество подобни сделки за получаване на редовен доход считаме, че е налице упражняване на независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС.
На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
– облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
– доставките на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
– доставките на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС, като според нормата на чл. 96, ал. З от ЗДДС в облагаемия оборот не се включват доставките по чл. 96, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗДДС, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето,както и доставките, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3 от ЗДДС.
При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчния режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката съгласно чл.96, ал.6 от ЗДДС.
Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Предвид цитираната норма, облагаема е всяка доставка, свързана със земя и сгради, която не е изрично посочена в ЗДДС, че има характера на освободена.За доставка на стока за целите на този закон се смята и прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на акт на държавен орган/чл.6, ал.2, т.1 от ЗДДС/Освободените доставки са визирани в глава четвърта от закона. Освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях /чл. 45, ал. 3 от ЗДДС/.
Определението за „“сгради, които не са нови““, се извежда по аргумент за противното от легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС за „“нови сгради““, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „“груб строеж““ или б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Понятието „“прилежащ терен““ едефинирано в разпоредбата на §1, т.6 от ДР на ЗДДС. Прилежащ терен е сумата от застроената площ по смисъла на Закона за устройство на територията и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот.
При условие, че се извършва независима икономическа дейност, предвид гореизложеното:
– продажбата на „стара сграда” или част от такава, както и на прилежащияй теренна основание чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 45, ал. 3 от с.з. не формира облагаем оборот за целите на регистрацията по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
– прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот /УПИ/ по смисъла на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови /чл.45, ал.5, т.1 от ЗДДС/ е облагаема доставка и данъчната основа на тази доставка формира облагаем оборот за регистрация почл.96, ал.1 от ЗДДС.
При доставка на УПИ, когато върху същия има изградена сграда, която не е предмет на сделката, доставката има характера на облагаема за целия УПИ. Тъй като не се прехвърля собствеността върху сградата, не следва да се определя прилежащия терен към нея, независимо от факта, че такава е изградена върху имота.
По силата на чл.95, ал.2 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от ЗДДС, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя. „Лице, установено на територията на страната” по смисъла на т.11 от §1 от ДР на ЗДДС е лице, което е със седалище и адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. Не се смята за установено на територията на страната чуждестранно лице, което има обект на територията на страната, който не вземаучастие в извършването на доставката. Редът за регистрация на чуждестранно лице, което не е установено в страната е регламентиран в чл.133, ал.2 и сл. от ЗДДС.