ЗДДФЛ, чл.37, aл. 1, т. 12,ЗДДФЛ, чл.46, aл. 1,ЗДДФЛ, чл.65, aл. 6,ЗДДФЛ, чл.55

02_1308/24.08.2012
ЗДДФЛ, чл.37, ал.1, т.12
ЗДДФЛчл.46, ал.1 ЗДДФЛ, чл.65, ал.6
ЗДДФЛ, чл.55
Отправили степисмено запитванедоДирекция ОУИ- свързано с приложението наЗакона за данъците върху доходите на физическите лица / ЗДДФЛ / спрямо лицето ………… /по баща ……/, родена на ……….., живуща към ……..2012 г. вГермания. Описаните лични данни са съгласно договор за покупко-продажба на дружествени дялове от ………2012 г.
Според фактите от запитването на ……2005 г. в Германия е починал ………….,баща на ………….., като наследници освен довереничката Ви, са съпругата му идруга дъщеря от първия брак на лицето. Наследодателят е бил едноличен собственик на капитала на „А” ЕООД, ЕИК ……., със седалище гр….. Дружеството притежава два недвижими имота.С Решение на ВОСот …….2007 г. по ф.д………../1993 г., въз основа заявление на наследниците, е постановено вписване на прекратяване наедноличното дружество и обявяването му в ликвидация. На …….2012 г.е сключен между наследниците и „Б”ЕООД, с ЕИК …., със седалище и адрес на управление гр.…, договор за покупко-подажба на всичките наследени дружествени дяловеот капитала на„А” ЕООД. Продажната цена на50 дяла е …. евро, като за …………., сумата от ……… евро следва да бъде преведена по банковата й сметка в деня на подписване на договора.
Поставили сте следните въпроси:
1.Следва ли ……….. да подаде декларация в НАП за получените от нея ………. евро, с оглед разпоредбата на чл.13, ал.2, т.26 от ЗДДФЛ и дължи ли данък за придобитите доходи?
2.При извършена продажба на всички дялове от капитала на „А”ЕООД, дължи ли се от наследницитена едноличния собственик на капитала, извършили продажба на дружествените дялове- данък по ЗКПО или по ЗДДФЛ?
От запитването е видно, че не сте посочили……./по баща ………./ чуждестранно или местно лице се явява по смисъла наЗДДФЛ, за целите на данъчното облагане, с оглед различното данъчно третиране, предвид което в становището ще бъдат разгледани и двете хипотези, съгласно приложимите норми на Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/, в сила от 01.01.2007 г./:
Съгласно чл.3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/, данъчно задължени лица /ДЗЛ/ са местните и чуждестранните физически лица /ЧФЛ/, които са носители на задължението за данъци по този закон и местните и чуждестранните, задължени да удържат и внасят данъци по този закон. Местно физическо лице /МФЛ/ за данъчни цели, без оглед на гражданството, се определя на основание едно от изискванията регламентирани в чл.4 от ЗДДФЛ. Съответно, ЧФЛ са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ. МФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина, а ЧФЛ са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Следователно, от основно значение за правилното прилагане нормите на ЗДДФЛ е определяне качеството на физическото лице – дали е местно или чуждестранно
Правилата за класифицирането на доходи, като доходи от източници в нашата страна са регламентирани с разпоредбите на чл.8 от ЗДДФЛ. В тези разпоредби са визирани и конкретни видове доходи, които, при наличието на регламентираните в закона условия, се смятат за доходи от източници в Република България. В т.ч. садоходите от дялове на местни юридически лица, както и от сделки с тях.
На основание чл.37, ал.1, т.12 от ЗДДФЛ,доходи продажба на дялове от източник в България, когато не са реализирани чрез определена база в страната, начислени/изплатени на чуждестранните физически лица, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.4 от ЗДДФЛ, окончателният данък се определявърху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото. Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването им /чл.10, ал.3 от ЗДДФЛ/.
В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.6 вр. чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се внася от лицето придобило дохода, до 15 число на месеца следващ тримесечието на придобиване на дохода.Съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДФЛ когато чуждестранното физическо лице е получило доходи чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, данъкът се внася в ТД на НАП по постоянния адрес на пълномощника.Когато не може да се установи мястото на внасяне на данъка, данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на ТД на НАП – София.
За придобитите доходи, чуждестранното лице следва да подаде декларация по чл.55, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДФЛ, в срока за внасяне на данъка по чл.67, ал.1 от ЗДДФЛ.
В случай, че …………….. е чуждестранно лице по смисъла на ЗДДФЛ, придобитите доходи от продажба на имущество придобито по наследство, биха били необлагаеми с окончателен данък, т.к. попадат в разпоредбата на чл.13, ал.1, т.26 от ЗДДФЛ,единствено ако …………… е установена за данъчни цели в държава членка на Европейския съюз или в друга държава – член на Европейското икономическо пространство/чл.37, ал.7 от ЗДДФЛ/.
Тези обстоятелства се доказват пред платеца на доходас документ, издаден от данъчната администрация на държавата, в която лицето е установено за данъчни цели и декларация от лицето, че са налице обстоятелствата по чл.13 от ЗДДФЛ /чл.37, ал.8 от ЗДДФЛ/. Тези документи са доказателствоза основанието за невнасяне на данък, спрямо лицето приложило разпоредбата на чл.37, ал.8 от ЗДДФЛ.
Ако ………… е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ за получения доход е приложима разпоредбата на чл.13, ал.1, т.26 от ЗДДФЛ и същият е необлагаемкато доход придобит от продажба на имущество придобито по наследство.
Следва да се има в предвид, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното ни данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от РБългария, обнародвани и влезли в сила. Ако със страната, от която е конкретното физическо лице, РБългария има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, същото следва да докаже основание за прилагането й по реда на раздел III от глава шестнадесетаот Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Оценете статията

Вашият коментар