2_331/08.03.2013г.
ЗДДФЛ чл.44
ЗКПО чл.33
Отправили сте писмено запитване, заведено в Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” ……….. с вх.№………………, в което описвате следната фактическа обстановка:
„К…………..”ООД е сключило договор с ирландско дружество, според който българското дружество командирова свой служител /съдружник на трудов договор/, определен като консултант, за 1 година в Ирландия да извършва услуги /поддръжка на сървъри, участие в разработка на стандарти, процеси и процедури, реализация на усъвършенствани процеси, анализ на проблеми и намиране на решения и др.подобни/. Според приложения договор ирландското дружество ще заплаща на българското дружество за услугите, които извършва командированото лице. Издадена е заповед за командировка с право на пътни, дневни и квартирни пари. За престоя си в Ирландия командированият служител наема жилище, като сключва договор за наем от свое име. Освен това посочвате, че командированият служител е съдружник в дружеството, но е назначен на трудов договор.
Поставен е въпроса наемът, който плаща командированото лице в Ирландия признава ли се за разход на българското дружество и следва ли да се удържа и внася авансов данък 10% по реда на Глава осма „Авансово удържане на данъка” /чл.42-45/ от ЗДДФЛ.
При така изложената фактическа обстановка изразяваме следното становище:
По данни от запитването дружеството е наело физическото лице на трудов договор и го е командировало в Ирландия. Физическото лице е и съдружник в дружеството.
Разходите за командировки /пътни, дневни, квартирни и други/, извършени от лицата, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица за целите на облагането с корпоративен данък. Съгласно чл.33, ал.1, т.1 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. Според чл.33, ал.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
За да бъдат признати за данъчни цели като разходи на командироващото дружество, изплатените суми за пътуване и престой следва да бъдат документално обосновани в съответствие с изискванията на чл.10 от ЗКПО – чрез първичен счетоводен документ по смисъла на закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Едновременно с това, за да бъдат данъчно признати, разходите следва да са извършени и документирани в съответствие със съответните специализирани нормативни документи, регламентиращи командировките /в случая Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/. Също така командироващото дружество следва да притежава документи, доказващи връзката на командировката с дейността на самото дружество.
Условията за командироване в чужбина, размерите на командировъчните пари /пътни, дневни и квартирни/, редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани с НСКСЧ. Съгласно чл.15, ал.1 от НСКСЧ за покриване разходите на командированите лица в чужбина се изплащат дневни и квартирни пари в размери и валути съгласно приложение № 2, като на основание чл. 37, ал. 2 от същата наредба квартирните пари се отчитат с документ, издаден от съответния хотел.
От разпоредбата на чл.37, ал.2 от НСКСЧ следва извода, че квартирните разходи, като част от разходите за пътуване и престой на командированото лице, ще се признаят за данъчни цели при командироващото дружество, ако са отчетени с документи, издадени от хотел. Липсата на документите, посочени в чл.37, ал.2 от НСКСЧ води до непризнаване на квартирните разходи за данъчни цели на основание чл.26, т.2 от ЗКПО.
Възможно е дружеството да сключи договор за наем с лице за ползване на частна квартира, но тогава за командированите лица няма да са налице разходи за нощувки. В този случай за дружеството ще са налице разходи за наем /външни услуги/, които биха се признали за данъчни цели ако е налице договор за наем и дружеството притежава документи, отговарящи на изискванията на чл.10 от ЗКПО. В случай, че не са спазени посочените изисквания, счетоводните разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели на основание чл.26, т.2 от същия закон.
Видно от документите, приложени към запитването българското дружество не е страна по договора за наем и не притежава документ, удостоверяващ плащане на наем. На основание чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по смисъла на с.з.
По отношение на командированите лица се прилага чл.24, ал.2, т.5, буква „а” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, съгласно който пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство са необлагаем доход. Ако липсват доказателства по реда на действащото законодателство, тогава на основание чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ изплатените пътни и квартирни пари следва да се включат в облагаемия доход от трудови правоотношения, начислен за съответния месец на работника или служителя.
Освен гореизложеното, за целите на данъчното третиране на разходите за командировка, следва да имате предвид, че дружеството и командированото лице са свързани лица по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗКПО и при отчитане на разходи, водещи доотклонение от данъчно облагане следва да се приложат правилата на Глава четвърта /чл.15-16/ от с.з. за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане.
По информация от запитването наетият недвижим имот се намира в Ирландия, наемател и платец на доход от наем е българско физическо лице, а наемодател и получател на доход от наем е чуждестранно физическо лице /от Ирландия/.
Съгласно чл.8, ал.10 от ЗДДФЛ доходите от използване, продажба, замяна или друго прехвърляне на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната. Според документите, приложени към запитването, наетият имот не се намира в България, следователно доходът, платен на чуждестранното лице – наемодател не е от източник в страната, съответно чуждестранното лице не е носител на задължения за данъци по смисъла на чл.7 от ЗДДФЛ. По аргумент на цитираните разпоредби, липсват основания за авансово плащане на данък върху доходи от наем по реда на чл.44 от ЗДДФЛ.
Във връзка с коментираните въпроси следва да имате предвид, че според чл.13 от ЗКПО когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. Между правителствата на Република България и Ирландия има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество.
Уведомяваме Ви, че при последващ контрол по реда на ДОПК, всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от страна на органите по приходите.
‘