Изх. №12-00-362
Дата: 22.08.2013 год.
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 12;
ЗДДФЛ, чл. 38;
ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 4.
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и заведено вна Националната агенция за приходите с вх. № 124-00-362 от 23.07.2013 г., Ви уведомявам следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
В сила от 01.01.2013 г. придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки са извън обхвата на необлагаемите доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ и съответно представляват облагаем доход, който подлежи на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ. По силата на § 1,
т. 58 от ДР на ЗДДФЛ (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) “Депозитни сметки“ са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва).
По отношение на придобиването на дохода, приложение намират разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно който, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1.плащането – при плащане в брой;
2.заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека-при безналично плащане;
3.получаването на престацията – за непаричен доход.
За доходите от лихви по депозитни сметки, изключение от цитираното правило е предвидено единствено за случаите, когато лихвите са изплатени авансово. В тези случаи на основание чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ, доходът се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване. Следователно, придобитите от Вас преди 01.01.2013 г. доходи от лихви по депозитни сметки не представляват облагаем доход, ако падежът на съответния депозит също е бил преди тази дата.
Следва да имате предвид, че доходите, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ от източник в България не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ по силата на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/С. МАРКОВ/
‘