Изх. № 01-00-1
Дата: 13.02.2012 год.
ЗКПО, чл. 92;
ЗКПО, чл. 204;
ЗДДФЛ, чл. 55;
ЗДДФЛ, чл. 73;
ЗДДС, чл. 3;
ЗДДС, чл. 21;
ЗДДС, чл. 97а.
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше запитване с вх. № 01-00-1/01.02.2010г., в което поставяте въпроси, свързани с прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
По първия поставен въпрос, свързан с прилагането на ЗКПО:
Въпросът Ви е дали сте задължени да подавате годишна данъчна декларация предвид това, че след парламентарните избори през 2009 г. ПП „………” започва да получава държавна субсидия.
Съгласно чл. 2 от Закона за политическите партии (ЗПП) политическите партии са доброволни сдружения на граждани с избирателни права съгласно българското законодателство, а разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от ЗПП регламентира, че политическата партия придобива качество на юридическо лице от деня на вписването й в регистъра на политическите партии в Софийския градски съд.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.
Разпоредбата на чл. 1, т. 1 от ЗКПО регламентира, че този закон урежда облагането на печалбата на местните юридически лица, а чл. 2, ал. 1, т. 1 определя, че тези лица са данъчно задължени лица. Следователно в общия случай местните юридически лица, чиито печалби на основание чл. 5, ал. 1 от ЗКПО се облагат с корпоративен данък (тази формулировка на чл. 92, ал. 1 изключва юридическите лица, които се облагат с алтернативни данъци – например бюджетните предприятия), следва да подават годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1.
От цитираните разпоредби на ЗПП, както и с оглед дейността и функциите на политическите партии, следва да се направи извод, че политическите партии са юридически лица, които не са търговци.
По отношение на юридическите лица, които не са търговци, ЗКПО съдържа специални разпоредби за тяхното данъчно облагане. Съгласно разпоредбата на чл. 1, т. 2 от ЗКПО този закон урежда облагането на печалбата на местните юридически лица, които не са търговци от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. Както е видно от цитирания текст, тези лица подлежат на облагане по реда на ЗКПО само за печалбата си от определени сделки, а именно такива, каквито обичайно се извършват от търговци. Тук категорично не попада получаването на държавна субсидия.
Следователно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 следва да се тълкува взаимосвързано с разпоредбата на чл. 1, т. 2 от същия закон. Както вече беше посочено, разпоредбата на
чл. 92, ал. 1 от ЗКПО изисква подаване на годишна данъчна декларация от данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък. По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица, а съгласно чл. 5, ал. 1 от същия закон печалбите се облагат с корпоративен данък. Действително в категорията местни юридически лица се включват и местните юридически лица, които не са търговци, но същите подлежат на облагане с корпоративен данък само за печалбата си от сделки по чл. 1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество.
От гореизложеното следва изводът, че юридическите лица, които не са търговци, се явяват данъчно задължени лица за корпоративния данък, само ако извършват сделки почл. 1 от ТЗ и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество. Поради това само в тези случаи те са задължени да подават годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.
Налице е обаче една особеност във връзка с подаване на годишна данъчна декларация и тя е свързана с облагането с данък върху разходите по реда на част четвърта от ЗКПО. Съгласно чл. 207, ал. 1 от ЗКПО данъчно задължени лица за данък върху представителните разходи по чл. 204, т. 1 и данъка върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност, по чл. 204, т. 3 са всички лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък. На основание ал. 2 на чл. 207 данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи по чл. 204, т. 2 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол. Наред с това разпоредбата на чл. 217, ал. 1 постановява, че данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.
От цитираните законови норми произтичат следните изводи:
1. По отношение на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и 3:
В случаите, когато юридическите лица, които не са търговци, подлежат на облагане с корпоративен данък е безспорно, че трябва да подават годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. За да е налице задължение за деклариране на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и 3 от ЗКПО, посочените лица трябва да са отчели такива разходи и те да са свързани с дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък.
Казано накратко дължимостта на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и 3 от ЗКПО винаги е обвързана с облагането с корпоративен данък на печалбата от сделки почл. 1 от ТЗ и/или отдаване под наем движимо или недвижимо имущество. В този смисъл задължението за деклариране на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и 3 от ЗКПО е следствие от задължението за деклариране на резултатите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък.
2. По отношение на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2:
Тъй като този данък се дължи от всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол, юридическите лица, които не са търговци, следва да подават годишната данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, когато са отчели разходи по чл. 204, т. 2. Декларация в този случай следва да бъде подадена, защото съгласно чл. 217, ал. 1 данъкът върху разходите подлежи на деклариране с годишната декларация, подавана от данъчно задълженото лице, а именно декларацията по чл. 92, ал. 1 е тази, която следва да бъде подавана от юридическите лица, които не са търговци.
В заключение може да се обобщи, че юридическите лица, които не са търговци, следва да подават годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО само в случаите, когато осъществяват сделки по чл. 1 от ТЗ и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и/или са данъчно задължени за данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО.
Доколкото в конкретния случай ПП „……..” не осъществява сделки по чл. 1 от ТЗ и/или отдаване под наем на движимо или недвижимо имущество, както и ако не извършва социални разходи, предоставени в натура по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, тя не е задължена да подава годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от същия закон. В този случай е необходимо да имате предвид и следното:
С разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от ЗКПО във връзка с § 39 от ПЗР на същия закон е постановено, че с годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността. Според § 1, т. 56 от ДР на ЗКПО „годишен отчет за дейността” е този по чл. 20, ал. 4 от Закона за статистиката (ЗСт). На основание чл. 20, ал. 5 от ЗСт редът, начинът и сроковете за подаване, както и образците на формулярите на годишния отчет за дейността се утвърждават със съвместна заповед на председателя на НСИ и изпълнителния директор на НАП, която се обнародва в „Държавен вестник”. Във връзка с това е издадена Заповед № ЗЦУ-1275/14.12.2011 г. и № РД-07-449/14.12.2011г., която може да бъде намерена на интернет страниците на НАП и НСИ – www.nap.bg, съответно www.nsi.bg. На интернет страниците на двете институции са публикувани и образците на годишен отчет за дейността.
В т. 2.4 от посочената заповед е указано, че лицата, които нямат задължение за подаване на годишна данъчна декларация за 2011 г., но са длъжни да представят годишен отчет за дейността си през 2011 г. или декларация за неактивност, съгласно чл. 20 от ЗСт, подават отчета единствено в информационната система на НСИ или в съответното ТСБ на хартия.
По поставените въпроси, свързани с прилагането на ЗДДФЛ:
Въпросите Ви са, както следва:
1. Във връзка със сключени договори за наем с общини, физически и юридическилица за наемане на клубни помещения, следва ли да подавате справка в ТД на НАП?
2. Във връзка със сключени граждански договори с физически лица, следва ли да подавате справка в ТД на НАП за изплатени доходи, различни от доходи от трудови правоотношения и пенсии?
На основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените доходи на физически лица през данъчната година. За целите на същия закон „“предприятие““ е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, както и търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите и осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване (§ 1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството, юридическите лица, които не са търговци, са „предприятия” по смисъла на този закон. Следователно, справка по чл. 73 от ЗДДФЛ са задължени да изготвят и политическите партии, платци на доходи на физически лица. В ал. 2 на чл. 73 е уточнено, че в справката не се включват изплатените доходи от трудови правоотношения и от задължително социално осигуряване, както и доходите, подлежащи на деклариране по реда на чл. 55, ал. 1 (т. е. доходите, начислени/изплатени на чуждестранни физически лица, които се облагат с окончателен данък при условията и по реда на ЗДДФЛ).
Видно от изложеното, при условие, че не подлежат на деклариране по реда на
чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходите от т.нар. граждански договори и доходите от наем, изплащани на физически лица, са доходи, които следва да посочвате в справката по чл. 73 от същия закон. Справката се предоставя в срок до 30 април на следващата година на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода (чл. 73, ал. 4 от ЗДДФЛ).Съгласно чл. 73, ал. 5 от ЗДДФЛ, когато сте изплатили през данъчната година доходи на повече от 10 физически лица, справката се предоставя само на електронен носител във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Както бе указано, в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ не се включват доходите, подлежащи на деклариране по реда на чл. 55, ал. 1 от същия закон. Задължени да подават данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от закона са предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста от ЗДДФЛ. Следователно, в случай, че изплащате на чуждестранни физически лица доходи от наем и/или възнаграждения по граждански договори, които по своето естество попадат в обхвата на чл. 37 от ЗДДФЛ, сте задължени да подавате данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка (чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 57, ал. 1 от закона, когато платецът на доходите е предприятие, данъчната декларация се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.
Образците на справката по чл. 73, ал. 1 и на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1, както и съответните указания за попълването им, можете да намерите на интернет страницата на НАП.
С оглед поставените въпроси е необходимо уточнението, че в действащата нормативна уредба не е установено изискване предприятията, в т. ч. политическите партии, да предоставят информация в ТД на НАП за изплатените суми по договори с наемодатели, които не са физически лица. Изключение са случаите, когато наемодателят е чуждестранно юридическо лице. Облагането и декларирането на доходи от източник в Република България (в т. ч. на доходи от наем), начислени/изплатени в полза на чуждестранни юридически лица, е при условията и по реда на ЗКПО. Разпоредбите на ЗКПО, както и разпоредбите на ЗДДФЛ, се прилагат при условие, че в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, не се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на тези закони. Ето защо, ако иматевъпроси, касаещи задълженията Ви във връзка с изплатени доходи на чуждестранни физически и/или юридически лица, следва да опишете максимално изчерпателно относимата фактическа обстановка към всеки отделен случай.
По поставените въпроси, свързани с прилагането на ЗДДС:
Въпросът Ви е, следва ли да подавате справка в ТД на НАП по отношение наизвършвани ежемесечни плащания към фирма от ЕС, във връзка със сключен договор за лобистка дейност?
Предвид това, че към запитването не е приложен договора, както и не са описани изчерпателно получаваните отПП „……….” услуги, изразяваме следното принципно становище:
От съществено значение за определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга, по реда на ЗДДС, е да се определи статута на лицата – данъчно задължени/данъчно незадължени лица, както и естеството на извършваната услуга. В този смисъл, следва да се има предвид следното:
Общият ред за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, според която, когато получател на услугата е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставката, е където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е м“